Антимюлеров хормон – какво представлява и какво ни показва?

Ще го срещнете под краткото наименование АМХ или АМН (Anti-Müllerian hormone). Този хормон е гликопротеин, който спада към семейството на TGF-β и в последните години широко се прилага за оценка на репродуктивните функции при жената – в частност – определяне на яйчниковия ѝ резерв.

Освен тази популярна роля, той има и значима функция за развитието на мъжките и женските полови органи още при вътреутробното формиране на половите жлези. Наличието му предизвиква дегенерация на мюлеровите каналчета и развитие на мъжки полови органи, а отсъствието му води до развитие на женски полови органи.

Ролята на Антимюлеровия хормон при формиране на половата система

Около осем седмици след зачеването човешкият ембрион има два комплекта каналчета, от които ще се развие мъжка или женска репродуктивна система.

Ако ембрионът е генетично мъжки (съдържа XY полови хромозоми), производството на анти-Мюлеров хормон води до потискане на мюлеровите (женски) канали – оттук и терминът анти-мюлеров хормон. Под въздействието на тестостерона, мъжките (волфови) канали се запазват и развиват в различните части на мъжката репродуктивна система: епидидим, семепровод, семенни мехурчета и простатна жлеза.

При женски ембрион (наличие на XX полови хромозоми) Волфовите каналчета изчезват поради липса на тестостерон, а Мюлеровите канали се развиват във фалопиеви тръби, матка, шийка на матката и горна част на влагалището.

Антимюлеровия хормон и оценка на яйчниковия резерв

Анти-мюлеровият хормон може да има роля и в регулирането на производството на полови хормони в яйчниците и тестисите на възрастните. При мъжете АМХ се секретира в клетките на тестисите още в ембрионалния период, достига пик в първата година от раждането, след което постепенно намалява, както и неговата диагностична стойност.

При жените обаче, ролята на АМХ е по-комплексна и може да се използва за диагностициране на репродуктивния потенциал. Хормонът се секретира от гранулозните клетки на яйчниковите фоликули още преди раждането и не спира да се произвежда до менопаузата. Концентрациите му са ниски в ранна детска възраст до настъпване на пубертета, след което нивата му намаляват с напредване на репродуктивната възраст. АМХ контролира прехода на намиращите се в покой примордиални фоликули към стадий на развитие, а също така участва в мобилизирането на развиващите се FSH-чувствителни фоликули в стадий на ранни антрални фоликули.

Тъй като АМХ се синтезира директно от развиващите се фоликули, серумните му нива могат да се използват като маркер за яйчниковия резерв, отразявайки броя на антралните фоликули. Колкото повече яйчникови фоликули има жената, толкова по-голямо ще е количеството на произведения АМХ, което може да се измери в кръвния поток.

Референтни стойности на Антимюлеровия хормон

Според отделните източници, референтните стойности на AMХ имат известна разлика, включително и в мерните единици. Популярните референтни стойности са 1 – 6.8 ng/ml, както се среща и по-детайлна разбивка:

Много високи	Над 4.0 ng/ml
Нормални	1.5 – 4.0 ng/ml
Ниски (нормални)	1.0 – 1.5 ng/ml
Ниски	0.5 – 1.0 ng/ml
Много ниски	Под 0.5 ng/ml

Интересно е, че произвежданите количества АМХ при всяка жена остават сравнително непроменени в отделните периоди на месечния цикъл и менструациите.

По-ниските референтни стойности на АМХ могат да индикират намаляване, изчерпване или преждевременно изчерпване на яйчниковия резерв.

Референтни стойности над горната граница могат да насочват към различни състояния като Синдром на поликистозните яйчници или гранулозо-клетъчни тумори (рак на яйчника).

Изследването на АМХ обикновено се назначава и разчита от акушер-гинеколог или репродуктивен лекар и често е в комбинация с анализ на FSH и инхибин В.

Използвани източници

Anti-Müllerian hormone, You and Your Hormones, достъпна на https://bit.ly/3P2cFjQ

Anti-Mullerian Hormone Testing of Ovarian Reserve. Advanced Fertility Center of Chicago, достъпна на https://bit.ly/37RU75a

Антимюлеров хормон, Репро Инова, достъпна на https://bit.ly/3vwnVNA