Да „излъжеш“ прееклампсията

С радост казваме „Добре дошъл!“ на Ицко, роден с тегло 3270 гр., 51 см в 38 г.с.+ 4 дни.

Бременност след прееклампсия

С майка му се запознахме в 17 г.с. без да имам възможност да я подготвя за бременността и да направя скрининг. Първата ѝ бременност беше завършила с мъртво раждане в 26 г.с. заради прееклампсия. Това състояние, характеризиращо се с високо кръвно налягане и увреждане на ключови органи като черен дроб и бъбреци, обикновено се отключва след 20 г.с. или малко след самото раждане. Притеснителни са данните, че прееклампсията засяга 5-7% от бременностите и води до над 70 000 смъртни случая на родилки и до смъртта на близо 500 000 бебета годишно по целия свят. Сред рисковите фактори за поява на прееклампсия са високо кръвно налягане, диабет, хронични бъбречни заболявания, затлъстяване, тромбофилия, антифосфолипиден синдром и др.

Историята се повтаря. Но дали?

Но на се върнем на първичния преглед на моята пациентка. Още на него открих няколко нередности – кръв в матката (снимка 1) и високи нива на Д-димер, въпреки антикоагулантната терапия. Казах си „Лесна работа!“, но на феталната морфология случаят изненадващо се заплете (снимка 2). Тогава установих, че артериите на матката рязко започват да се затварят, Д-димерите драстично се покачиха и прееклампсията започна да се повтаря. Това наложи спешна промяна в терапията за разреждане и само след две седмици артериите възстановиха своя ход.

*^{Снимка 1: видими са участъци с кръв в матката на пациентката по време на първия ѝ преглед в 17 г.с.}*

Това безвремие продължи до 26г.с. (фатална за предишната бременност на пациентката), когато артериите отново рязко се затвориха (снимка 3), кръвното налягане на матката излезе извън нормите и по всички дефиниции всеки момент, бременната трябваше да покачи кръвното си налягане, да започне да губи белтък и бебето да спре да нараства.

^{Снимки 2 и 3: Показано е налягането в маточните артерии. И в двата случая – в 17 и 26 г.с. тези артерии започват рязко да се затварят, а Д-димерите – драстично да се покачат. Създава се риск от прееклампсия.}

„Хак“ на имунната система

Дойде време да се вземат нестандартни решения чрез „хак“ на имунната система. Този „хак“ може да бъде обяснен като промяна на имунната нагласа спрямо бебето, без да се използват лекарства за разреждане, които и без това не помагат при подобни случаи като прееклампсията. Резултатът намесата не закъсня – артериите на матката се отвориха в максималните си обеми (снимка 4), за пръв път от цялата бременност пъпната връв беше без резистентност (снимка 5) и кислородният датчик в тялото на бебето – дуктус венозус (снимка 6) за пръв път отчете 100% кислородна сатурация.