Естрадиолът и ролята му за регулиране на телесното тегло при жените

Ако женското тяло може да се възприеме като голям и сложен оркестър, естрогенът е може би главният диригент. Той ръководи и влияе върху редица сложни процеси в организма на жената – от менструалните цикли, през невронните вериги до телесното тегло.

Съществуват три основни форми на естроген: (1) естрон, произвеждан след менопаузата, (2) естриол, присъстващ по време на бременност и (3) естрадиол – биологично най-мощният естроген, произвеждащ се предимно в яйчниците в репродуктивна възраст. Именно този стероиден хормон играе съществена роля в регулирането на телесното тегло при жените, наравно с други фактори като хранителен режим и физическа активност. Естрадиолът демонстрира синергични ефекти с агонистите на глюкагон-подобен пептид-1 (GLP-1) – пептиден хормон, който насърчава загубата на тегло и има потенциал да влияе върху развитието на някои  невродегенеративни заболявания.

Естрадиол и менструален цикъл

Естрадиолът влияе върху храненето по време на различните фази на менструалния цикъл, като въздейства върху това как психологически възприемаме храната. Докато чувствителността към миризмите намалява в периода около овулацията, тя се засилва  по време на менструацията и ранната фоликуларна фаза. Едновременно с това апетитът към високоенергийни храни се повишава в периовулаторната фаза, когато жените обикновено намаляват приема на храна и увеличават разхода на енергия.

Тези хормонални влияния върху храненето и соматичните възприятия насочват, че овулаторната дисфункция вследствие на хормонален дисбаланс може да допринесе или да доведе до затлъстяване. При нормални менструални цикли, естрадиолът достига пикови нива преди овулацията, което предполага, че в този период апетитът се понижава, а усещането за ситост се увеличава. От друга страна, ниските нива на естрадиол и високите нива на прогестерон в лутеалната фаза могат да доведат до преяждане.

Ниските нива на естрадиол в юношеството, преди и по време на менопаузата могат да причинят или да допринесат за наддаване на тегло. Обратно, постоянно високите нива на естрадиол при бременност или метаболитни проблеми, често повишават апетита. Ановулаторни състояния, свързани с нисък или постоянно висок естрадиол, също могат да повишат апетита. По този начин естрадиолът е от решаващо значение за хомеостатичното хранене по време на нормален менструален цикъл и предотвратяването на затлъстяването при жените.

Връзка между естрадиола, храненето и централната нервна система

Естрадиолът функционира като сигнална молекула за регулиране на теглото, като влияе върху различни физиологични процеси, особено в централната нервна система и хипоталамуса. В рамките на хипоталамуса, естрадиолът въздейства върху работата на вентромедиалния хипоталамус и аркуатното ядро. Вентромедиалният хипоталамус участва в термогенезата и разхода на енергия, а естрадиолът насърчава изгарянето на калории в кафявата мастна тъкан и така регулира телесната температура.

Същевременно, в аркуатното ядро, естрадиолът модулира както невроните, потискащи апетита, така и тези, които го стимулират. По този начин естрадиолът влияе директно върху баланса между ситост и глад, което е от съществено значение за метаболитното равновесие и поддържането на телесното тегло.

Влияние на естрадиола върху другите хормони, регулиращи апетита

Освен директната роля върху приема на храна, естрогенът косвено влияе на процеса като взаимодейства с хормони, участващи в регулирането на апетита, включително холецистокинин, лептин, инсулин и GLP-1.

Естрадиол и холецистокинин

Някои проучвания предполагат, че освобождаването на холецистокинин в отговор на прием на храна и последващото усещане за ситост, се влияе от нивата на естрадиола.

Естрадиол и лептин

Също така, хормонът може да повлияе и засили ефектите на лептина, който се произвежда от мастната тъкан и също сигнализира за ситост.

Естрадиол и инсулин

Естрадиолът повишава инсулиновата чувствителност в мускулите и мастната тъкан. Неговите противовъзпалителни свойства могат да потиснат инсулиновата резистентност. Хормонът влияе и върху функцията на панкреаса и секрецията на инсулин. Той регулира разпределението на мастната тъкан, като въздейства върху инсулиновата чувствителност и я оптимизира чрез модулиране на вътреклетъчните сигнални пътища, свързани с инсулиновото действие.

Сложната връзка между естрадиола и инсулина се влияе от фактори като менструален цикъл, менопауза и хормонозаместителни терапии. Поддържането на подходящи нива на естрадиол е от решаващо значение за цялостното метаболитно здраве и инсулиновата чувствителност при жените, подчертавайки широкоспектърната роля на хормона за регулирането на енергийния баланс и метаболизма на глюкозата.

Естрадиол и GLP-1

Успоредно с това, GLP-1 играе решаваща роля в метаболизма на глюкозата чрез стимулиране на секрецията на инсулин от бета клетките на панкреаса, повишаване на инсулиновата чувствителност и регулиране на кръвната захар. GLP-1, освободен при хранене, стимулира секрецията на инсулин и намалява апетита. Проучванията показват, че естрадиолът повишава секрецията на GLP-1, допринасяйки за неговите апетитопотискащи ефекти и ролята му в регулирането на приема на храна.

Заключение

Естрадиолът играе модулираща роля в освобождаването и активността на редица хормони, регулиращи апетита. Сложното взаимодействие между тези хормони допринася за контролирането на енергийния баланс и телесното тегло при жените. Колебанията в нивата на естрадиола могат да повлияят върху тези хормонални системи и съответно да окажат влияние върху апетита и метаболизма.

Информацията в тази статия не е медицински съвет.

Източник:

Joseph, J. Estradiol’s Vital Role on Body Weight Regulation: A Review, Facts about Fertility