Гладни в утробата. Какви са последиците от пренаталното недохранване?

Все повече доказателства сочат, че лошото хранене в самото начало на живота – дори преди раждането – води до сериозни и дългосрочни негативни последици както за психическото, така и за физическото здраве.

Повечето щети, причинени от недохранване, при децата настъпват преди да навършат втория си рожден ден. Периодът от зачеването до 24-месечна възраст е ключов прозорец от възможности, когато качеството на диетата на детето има дълбоко и трайно въздействие върху цялостния му здравен статус.

В тази статия ще разгледаме как недостатъчното хранене по време на различните етапи от бременността може да повлияе на вътреутробното развитие и да заложи коварни „капани“, които да провокират редица заболявания и състояния на по-късен етап в живота. За целта ще се спрем на интересните изводи от масовия глад в Холандия по време на Втората световна война, чийто ефект до голяма степен се отразява пагубно на здравето на цяло едно поколение.

Какво е недохранване?

Недохранването се отнася до недостатъчен, излишен или небалансиран приема на енергия и/или хранителни вещества. Терминът обхваща 2 големи групи състояния. Единият е „недохранване“ – което включва забавяне на растежа (нисък ръст за възрастта), загуба на тегло (ниско тегло за ръст), поднормено тегло (ниско тегло за възрастта) и дефицит или недостатъчност на микроелементи (липса на важни витамини и минерали). Другият е наднорменото тегло, затлъстяването и свързаните с диетата неинфекциозни заболявания (като сърдечни заболявания, инсулт, диабет и рак).

Признаците на недохранване могат да се индикират чрез различни показатели като ниски нива на белтък, HDL холестерол и триглицериди, инсулинова резистентност (клетката няма достъп до глюкоза), ниски нива на В-витамините, определени минерали, феритин и др. Най-често по този начин се изразява „съвременният глад“, когато хранейки се с дефицитна храна, човек пълни само стомаха, но реално тялото гладува.

Гладът по света днес

Може да звучи учудващо, но в наши дни гладът е основен световен проблем, като един на всеки седем жители на тази планета страда от недохранване. Никога досега в историята не е имало толкова много гладуващи по света. Нещо повече, наблюдава се тревожна тенденция за задълбочаване на глобална криза с глада и недохранването. Според Световна програма по прехраната към ООН през 2023 г. се очаква 345,2 милиона души по света да са застрашени от продоволствената несигурност – повече от двойно, сравнено с броя през 2020 г.

Същевременно, наред с недохранването, съвременните общества се сблъскват и с друг сериозен проблем – нарастващ брой хора с висок индекс на телесна маса, което, както ще видим по-долу, има интересна връзка с глада. Изчислено е, че повече от един милиард души са с наднормено тегло или затлъстяване, а според Световната Федерация на Хората със Затлъстяване, до 2035 г. състоянието може да засегне повече от половината планета.

Причините за глада са комплексни и различни. Сред тях са природните бедствия, конфликтите, бедността, лошата селскостопанска инфраструктура и прекомерната експлоатация на околната среда. Напоследък финансовите и икономически кризи тласнаха повече хора към това да няма какво да сложат на трапезите си.

По данни на СЗО, гладът и неадекватното хранене допринасят за ранна смърт на майки, бебета и малки деца и са причина за повече загуби на живот, отколкото СПИН, малария и туберкулоза взети заедно.

Холандския глад – добра база за изследване на недохранването през бременността

Въпреки че гладът, за съжаление, не е необичайно явление в много части на света, изучаването на ефектите от недохранването през бременността е сложна материя. Това е така, защото недохранването обикновено не се ограничава само до 9-те месеца, а ефектите от хроничното недохранване и съпътстващите здравословни проблеми при една бременност усложняват интерпретацията.

Масовият глад в Холандия след немската окупация през 1944-1945 г. е използван от много учени като еквивалент на експериментална постановка за изследване на ефектите от пренаталното недохранване при хората. Необичайното за Холандския глад е, че е бил наложен върху добре хранено преди това население. Също така – той не е бил постоянен – имало е периоди, в които дажбите са били добри и хората са се хранили нормално. Въпреки несгодите на войната, акушерките и лекарите продължавали да предлагат адекватни грижи за жените, да водят записки за хода на бременностите, ражданията, размера и здравето на новородените. Цялата налична информация позволява на изследователите да проследят родените в периода на глада и да проучат дългосрочните ефекти от пренаталното лишаване от храна.

Ефекти на недохранването в различните етапи на бременността

Изглежда, че пренаталното недохранване оказва негативно влияние върху различни системи и органи, в зависимост от гестационния срок, в който деленето на клетките е в своя пик.

Ранната бременност е най-уязвима и това не е случайно, тъй като тогава се извършва органогенезата – етапът на развитие на ключови тъкани и органи в бебешкия организъм. Излагането на недохранване през този критичен период на развитие има най-неблагоприятно въздействие върху физическото и психическото здраве на по-късен етап.

Ето защо, при хората, заченати по време на глада, се наблюдавали следните състояния:

• повишен риск от шизофрения и депресия
• по-голяма чувствителност към стрес
• сериозни нарушения в плазмените нива на липидите/липопротеините (т.нар. дислипидемия)
• удвоен процент на коронарна болест на сърцето
• риск от развитие на различни хронични заболявания
• влошени когнитивни функции след 58 годишна възраст

Ефектите върху бъбречната функция и респираторните оплаквания се срещат само при тези възрастни, които са изпитвали вътреутробен глад в средата на бременността. Това съответства на етапа на бързо увеличаване на броя на нефроните и на разклоняването на бронхиалното дърво при фетусите, което се случва именно в този период.

И накрая, през всички триместри, но особено в средата и края на бременността, майчиният глад рефлектира върху бебето, излагайки го на по-висок риск от развитие на диабет тип 2 в по-късен етап от живота.

Има ли връзка между пренаталния глад и теглото при раждане?

Едно от поразителните открития на холандското кохортно проучване е, че бебетата, изложени на вътреутробен глад в средата или в края на бременността, имали по-ниско тегло, сравнено с бебетата, които гладували вътреутробно от самото начало на бременността, но парадоксално се родили много по-тежки.

Това откритие разбива мита, че дългосрочното пренатално недохранване е свързано със слаб растеж на бебето и съответно – с ниско тегло при раждане. Оказва се, че пренаталният глад има голямо отрицателно въздействие върху различните аспекти на здравето на възрастните, без да засяга теглото при раждане.

Въпреки това, голям процент от изложените на вътреутробен глад впоследствие страдали от наднормено тегло или затлъстяване. Обяснението за това би могло да бъде, че смущенията в ендокринната система на бебетата, изложени отрано на глад „ин утеро“, могат да допринесат за по-висок ИТМ впоследствие.

Последствия от пренаталното недохранване при половете

Интересен факт е, че отрицателните аспекти на глада при бременност имат някои съществени разлики в зависимост от това дали бебето е момиче или момче.

Жени, изложени на вътреутробен глад

Оказва се, че сред женските бебета, изложени на вътреутробен глад, е имало повишено разпространение на рак на гърдата, по-висока смъртност от сърдечно-съдови заболявания, смъртност от рак на гърдата и други онкологични заболявания.

На 63-годишна възраст жените (но не и мъжете), гладували вътреутробно по време на ранна бременност, имали по-висока обща смъртност в сравнение с неизложените на вътреутробен глад 63-годишни жени.

Интересен е и ефектът на повишената фертилност при жени, подложени на вътреутробен глад като бебета. При тях се регистрирал по-голям брой на родените деца, включително и по-често раждане на близнаци.

Мъже, изложени на вътреутробен глад

Сравнено с жените, мъжете се оказват значително по-уязвими към ефектите на глада докато са били в утробата. Мъжките бебета, изложени на глад в ранна бременност, са били с по-висок риск от невродегенеративни заболявания, както и развили повече симптоми на тревожност и депресия. Освен това, при тях бил по-висок ръстът на диабет, сърдечно-съдови заболявания и затлъстяване.

Любопитен аспект от проучванията са спекулациите на учените, че ефектите от пренаталното излагане на глад могат да достигнат през поколенията чрез епигенетични механизми. Така например децата, чийто майки били изложени на вътреутробен глад като бебета, са били по-тежки при раждането. Докато бебетата, чийто бащи били подложени на пренатално недохранване, показали по-висок ИТМ на зряла възраст. Това предполага различни епигенетични влияния според пола на родителя.

В заключение, резултатите от изследванията върху пренаталното недохранване показват, че адекватното хранене на жените преди и по време на бременност може да бъде обещаваща стратегия за предотвратяване на редица хронични заболявания в световен мащаб.

Използвани източници:

А Global Food Crisis, World Food Programme, достъпна на https://www.wfp.org/global-hunger-crisis

Anita CJ Ravelli, Jan HP van der Meulen, Clive Osmond, David JP Barker, Otto P Bleker, Obesity at the age of 50 y in men and women exposed to famine prenatally, The American Journal of Clinical Nutrition, Volume 70, Issue 5, November 1999, Pages 811–816, https://doi.org/10.1093/ajcn/70.5.811

Bleker LS, de Rooij SR, Painter RC, et alCohort profile: the Dutch famine birth cohort (DFBC)— a prospective birth cohort study in the NetherlandsBMJ Open 2021;11:e042078. doi: 10.1136/bmjopen-2020-042078

Broadbent J. More than half planet could be overweight by 2035, study shows (2023), достъпна на https://bit.ly/3ZM9Qsb

Liu D, Yu DM, Zhao LY, Fang HY, Zhang J, Wang JZ, Yang ZY, Zhao WH. Exposure to Famine During Early Life and Abdominal Obesity in Adulthood: Findings from the Great Chinese Famine During 1959⁻1961. Nutrients. 2019 Apr 22;11(4):903. doi: 10.3390/nu11040903. PMID: 31013668; PMCID: PMC6521085.

Ramirez D and Haas S. A. Windows of Vulnerability: Consequences of Exposure Timing during the Dutch Hunger Winter. Wiley online library, 14 September 2022 https://doi.org/10.1111/padr.12513

Zimmer, C. The Famine Ended 70 Years Ago, but Dutch Genes Still Bear Scars. The New York Times, 31.01.2018