Метаболитна реконструкция на тялото

В предходния случай на седмицата ви показах реконструиране на поражения в две от най-енергоемките системи на бебето – мозъка и сърцето, вследствие на енергийни дефицити от страна на майчиния организъм.

Този път фокусът е насочен върху коригиране на метаболитни дефицити, които пряко оказват влияние върху формирането на определени мозъчни структури, а оттам създават риск бебето да се роди с увреждания.

Но преди да премина към конкретния случай, нека ви разкажа накратко за мозъка и неговите структурни особености.

Метафорично може да се каже, че мозъкът е еквивалент на цяла вселена заради сложното му устройство. Смята се, че в него има над 100 милиарда неврони (наричани още нервни клетки или мозъчни клетки), което е приблизително броят на звездите в галактиката Млечния път. Всеки неврон е свързан с други неврони чрез до 40 000 отделни връзки (наречени синапси – от гр. συνάψις – връзка). Синапсисът представлява мястото на контакт и предаване на информация между два неврона или между една нервна клетка и друга клетка, която може да е различна от нервната тъкан (например жлезиста или мускулна клетка). Получава се изключително сложна система на взаимодействие и комуникация.

За да функционира, тази система има нужда както от енергия (идваща от кислорода), така и от добре функциониращи метаболитни процеси, които да ѝ осигурят необходимите вещества. Нарушаването на този деликатен баланс води до компрометиране на синаптичните връзки, оттам – на целя фино дирижиран процес на информационен обмен, което може да доведе до структурни изменения в самия мозък.

Именно това наблюдаваме в конкретния случай на седмицата, чието видео може да видите по-долу. На ултразвуковия преглед се установи асиметрия в мозъчните полукълба на бебе в 21 г.с. Лявото полукълбо, което по принцип е натоварено с важни функции, като логическо, аналитично мислене и говор, е значително по-недоразвито.

Заех се да разбере какъв дефицит на ресурси предизвиква този дисонанс в мозъчните полукълба. От показателите на средните мозъчна артерия (MCA PI) става ясно, че кислородното обезпечаване на мозъка е в нормални граници, т.е. редистрибуцията не е вследствие на енергийни дефицити. При измерванията на съотношението вентрикул/ хемисфера (VP/HEM) обаче се установява отклонение от нормите. Както е видимо от ултразвуковото изображение, водната възглавница в страничния ляв вентрикул заема по-голям обем за сметка на по-рехавата синаптична свързаност. Това би могло да говори за липса на метаболитни ресурси.

След проведена терапия, насочена към метаболитна корекция, и 10 седмици по-късно на ултразвуковия преглед се визуализира значително уплътняване на синаптичната свързаност. Съотношението VP/HEM, което преди попадаше извън нормите и бялото вещество във вентрикула заемаше по-малка част от самото полукълбо, сега показва сериозно подобрение.

Този случай е поредното доказателство, че сложно устроеният мозък има нужда както от енергия (чрез кислорода), така и от материя (чрез метаболитния ресурс), за да се развива правилно. При наличие на дисбаланс в развитието на мозъчните полукълба, препоръката ми е навреме да се търси и третира ресурсният дефицит, за благоприятно развитие на конкретния казус.