Случай на седмицата #5: успешен финал на една сложна високорискова бременност
Когато говорим за високорискови бременности, случаят на тази седмица напълно заслужено може да влезе в топ 10. Двуплодна бременност след инвитро, придружаващо заболяване, кървене, грешно назначена терапия в началото на бременността, механични проблеми…предизвикателства, които през цялото време криеха риск за майката и двете ѝ бебета. Предизвикателства, които ни амбицираха да докажем, че ще се справим и ще съхраним тези три живота.
Пациентката, на 35 г., дойде за наблюдение в 14 г.с., силно притеснена заради кървене, „лекувано“ дежурно с високи дози фибринолитици и прогестерон. След внимателния ултразвуков преглед се установи, че източникът на кървенето не е отлепване на плацентата, а полип в маточната шийка (снимка 1). Назначената терапия само усложняваше състоянието, тъй като стимулираше още повече кървенето.
Нещо повече, самата пациентка се оказа с една от най-опасните, по мое мнение, генни мутации – MTHFR. Неведнъж съм споменавал, че това състояние е много повече от недобро усвояване на фолиевата киселина. То подмолно, често безсимптомно, нарушава ключови процеси в организма, което провокира сърдечно-съдови и тромбоемболични болести, повтарящи се спонтанни аборти, прееклампсия, вътреутробни дефекти на нервната тръба и редица други усложнения.
Назначих нова, индивидуално съобразена терапия, с която да стабилизирам здравословния статус на пациентката и двете ѝ бебета. На феталната морфология в 20 г.с. обаче изникнаха още непредвидени обстоятелства, които бих обобщил като „всичко коз“ заради комплексната им форма. Установи се скъсяване на маточната шийка (снимка 2), увеличени околоплодни води (снимка 3) и силно нарушение в мозъчните кръвотоци на двете бебета (снимка 4). Фон, който допреди няколко години би завършил със сигурна загуба на бременността поради нарушена среда, нарушени стабилизационни механизми и нарушено мозъчно здраве.
Екипът ми и аз се заехме да отстраняваме проблемите един по един. Първото беше да възстановим енергетиката на мозъците на бебетата. След това – да открием причината за нарушената среда, която се оказа гестационен диабет. И не на последно място – назначихме серклаж, за да се зашие отварящата се маточна шийка. Още на следващия преглед мозъчният проблем бе възстановен (снимка 4), гестационният диабет – овладян, но за съжаление се натъкнахме на изпускане на серклажа и в 25 г.с. околоплодният мехур почти беше излязъл поради разкритието от 2 см (снимка 5).
В тези критични случаи за мен особено важно е психическото състояние на пациентката, която и без това беше подложена на изключителен стрес още от началото на своята бременност. Затова деликатно спестих някои от плашещите подробности, за да съхраня менталното ѝ здраве и да предпазя доколкото мога организма ѝ от влизане в авариен режим на преждевременно раждане. Междувременно се заехме с укрепване на околоплодния мехур по химичен път. В 33 г.с., а не максимум 3 седмици след подобна ситуация, на бял свят се появиха две прекрасни момчета с тегло от 1740 и 1820 грама.
Пожелаваме им здраве, късмет, много усмивки и… да слушат майка си, която заслужава бързо да забрави преживяното и да се наслади на безоблачно майчинство.
Искрено ваш,
д-р Иван Сигридов