Връзката между естрогена и чревния микробиом: защо някои жени по-често страдат от чревна болка?

Жените в репродуктивна възраст по-често страдат от чревна болка и синдром на раздразненото черво (СРЧ). Ново проучване, публикувано в Science, описва сложна биохимична каскада между естрогена, чревните клетки и микробиома, която може да обясни тази повишена чувствителност.

Чревната болка – реален и често подценяван проблем

Жените в репродуктивна възраст по-често от други групи съобщават за симптоми като подуване, спастична болка или постоянен тъп дискомфорт в корема. При много от тях се диагностицира синдром на раздразненото черво – състояние, което засяга около 10% от световното население и е по-често при жени. Симптомите могат да включват диария, запек или редуване на двете.

Чревната болка е т.нар. висцерална болка – тя произхожда от нерви, разположени във вътрешните органи на корема и гръдния кош. Въпреки честотата на оплакванията, някои пациентки споделят, че болката им често се отдава на стрес, хранене или „хормони“, без да се търси по-дълбок механизъм.

Ролята на естрогена

Изследователите Дейвид Джулиъс и Холи Инграхам от Калифорнийския университет в Сан Франциско вече са установили, че хормонът естроген играе роля в този тип болка. В предишно проучване от 2023 г. те показват, че женски мишки са по-чувствителни към висцерална болка в сравнение с мъжките, а при липса на естроген тази повишена чувствителност изчезва.

Това насочва учените към въпроса: кои клетки в червата „усещат“ естрогена? За да повлияе даден хормон на орган, клетките в него трябва да имат специфични рецептори – белтъци, които разпознават хормона и задействат клетъчен отговор.

Неочаквана клетъчна „верига“

Първоначално учените предполагат, че рецепторите за естроген се намират върху ентерохромафинните клетки – редки клетки в дебелото черво, които произвеждат около 90% от серотонина в организма. Серотонинът е ключов химичен посредник, който може да активира нервни сигнали за болка към мозъка. Логично изглеждало, че тези клетки директно реагират на естроген и освобождават серотонин. Но търсенето на рецептори в тях не дава резултат.

Изненадващо, изследването показва, че връзката между естрогена и болката се осъществява чрез по-сложен, многоетапен процес, включващ друг тип редки клетки – т.нар. L-клетки в дебелото черво.

Тестове при генетично модифицирани мишки показват, че именно L-клетките притежават рецептори за естроген. Когато естрогенът се свърже с тях, те започват да произвеждат друг рецептор (OLFR78) и го експресират на повърхността си.

Този рецептор реагира на късоверижни мастни киселини, които се произвеждат от чревните бактерии при разграждането на определени захари. След като L-клетките „усетят“ тези мастни киселини, те освобождават хормона пептид YY (PYY).

PYY от своя страна действа върху ентерохромафинните клетки, които тогава отделят повишени количества серотонин. Именно този серотонинов „скок“ активира нервните сигнали за болка, които достигат до мозъка.

Възможни терапевтични последици

Настоящите терапии при синдром на раздразненото черво често са насочени към серотониновата система. Новооткритият механизъм обаче предполага и други възможни терапевтични цели – например PYY, рецепторите за естроген в червата или рецептора OLFR78.

Резултатите също така могат да обяснят защо при някои пациенти облекчение настъпва при диета с ниско съдържание на т.нар. FODMAP въглехидрати (от англ. Fermentable Oligosaccharides, Disaccharides, Monosaccharides and Polyols – ферментируеми олиго-, ди- и монозахариди и полиоли). Тези захари служат като субстрат за чревните бактерии, които произвеждат късоверижни мастни киселини. Намаляването им може да доведе до по-слаба стимулация на L-клетките и по-малко серотонинови „вълни“, свързани с болката.

Защо не всяка жена развива СРЧ?

Връзката между промените в нивата на естроген и симптомите на СРЧ също намира потенциално обяснение чрез този механизъм. Въпреки това не всички жени в репродуктивна възраст развиват подобни симптоми. Вероятно става дума за комбинация от фактори – индивидуална чувствителност, хранене, микробиом и евентуално допълнителен отключващ фактор, като инфекция или заболяване в определен момент.

Източник: Brookshire, B. (2026) This newfound cascade of events may explain some female gut pain. Science.