Полово предавани инфекции и тазово-възпалителна болест: каква е връзката?

Тазово-възпалителната болест представлява инфекция на горните отдели на женския репродуктивен тракт. Тя може да засегне матката, маточните тръби, яйчниците и околните тъкани и обикновено възниква при навлизане на микроорганизми от влагалището и маточната шийка към тези структури.

Една от най-честите причини за тазово-възпалителната болест са някои полово предавани инфекции (ППИ). Важно е обаче да се знае, че не всяка тазово-възпалителна болест е резултат от ППИ. Възпалението може да бъде свързано и с бактерии, които нормално се срещат в гениталния тракт.

Кои полово предавани инфекции са свързани с тазово-възпалителната болест?

Най-добре установена е връзката между тазово-възпалителната болест и хламидиалната инфекция и гонореята. Причинителите Chlamydia trachomatis и Neisseria gonorrhoeae могат да инфектират маточната шийка и да се разпространят към горните отдели на репродуктивната система. Има данни, че тези два микроорганизма често са свързани с тазово-възпалителна болест, като приблизително половината от жените, които са диагностицирани с острата ѝ форма, имат положителен тест за един от тези два микроорганизма.

Особено важно е, че хламидиалната инфекция и гонореята могат да протичат без симптоми. Така инфекцията може да остане неразпозната и нелекувана, докато възпалителният процес се разпространи към горните отдели на репродуктивния тракт. Затова навременното изследване и лечение на тези инфекции са важна част от профилактиката на тазово-възпалителната болест.

Каква е ролята на Mycoplasma genitalium?

Mycoplasma genitalium също е микроорганизъм, който се предава по полов път. Той може да причини възпаление на маточната шийка и се свързва с повишен риск от развитие на тазово-възпалителна болест, въпреки че потенциалните рискове не са толкова добре установени, колкото тези при хламидията и гонореята.

Тазово-възпалителната болест не се причинява само от полово предавани инфекции

Важно е да се знае, че тазово-възпалителната болест може да възникне и без наличие на полово предавана инфекция. В някои случаи причината са микроорганизми, които нормално се срещат във влагалището, но могат да достигнат до горните отдели на женския репродуктивен тракт. Сред тях са анаеробни бактерии, Gardnerella vaginalis и други микроорганизми.

Кога рискът може да бъде повишен?

Нелекуваните хламидиална инфекция и гонорея са сред основните фактори, свързани с развитието на тазово-възпалителна болест. Рискът е по-висок и при предходно възпалително заболяване на малкия таз или при излагане на полово предавани инфекции.

Вътрематочната спирала също се свързва с леко повишен риск, но той е най-вече през първите около три седмици след поставянето ѝ. Самото използване на спирала не означава, че жената е с повишен риск от развитие на заболяването. Проучванията показват, че поставянето ѝ при жени с повишен риск от полово предавани инфекции или с неоткрита хламидиална или гонококова инфекция не води до по-висок риск в сравнение с други контрацептивни методи.

Защо ранната диагностика е толкова важна?

Тазово-възпалителната болест може да причини болка ниско в корема или таза, болезненост при движение на маточната шийка, необичайно вагинално течение и повишена температура. Понякога обаче симптомите са слабо изразени или напълно липсват, което може да забави поставянето на диагнозата и започването на лечение.

Антибиотичното лечение може да овладее инфекцията, но не може да възстанови вече настъпили увреждания на репродуктивните органи. При забавено лечение заболяването може да доведе до усложнения, включително проблеми със забременяването.

Превенция

Профилактиката включва изследване за полово предавани инфекции при наличие на риск, навременно лечение и проследяване на сексуалните партньори при установена инфекция. Особено важно е ранното откриване на хламидиална инфекция и гонорея.

При болка в таза или долната част на корема, необичайно вагинално течение, повишена температура или други притеснителни симптоми потърсете медицинска консултация.

Информацията в статията има общообразователен характер и не замества медицински преглед, диагностика или индивидуална консултация.