Кръвен тест може да предвиди риска от прееклампсия месеци преди появата на симптоми

Обикновен кръвен тест, направен още през първия триместър на бременността, може да идентифицира жени с повишен риск от прееклампсия месеци преди появата на първите клинични признаци. Това показват резултатите от проучване, представено през 2025 г. на годишната среща на Европейското дружество по човешка репродукция и ембриология (ESHRE).

Прееклампсията е едно от най-сериозните усложнения на бременността. Състоянието се характеризира с повишено артериално налягане и може да засегне различни органи, включително бъбреците и черния дроб. То е сред водещите причини за майчина и перинатална заболеваемост в световен мащаб, поради което ранното откриване на риска е от особено значение.

Изследователският екип от Фондация „Карлос Симон“ и iPremom анализира данни от 9586 бременни жени, проследени в 14 болници в Испания между 2021 и 2024 г. Учените използват т.нар. „течна биопсия“, базирана на изследване на свободно циркулираща РНК (cell-free RNA, cfRNA) в кръвната плазма на майката. Този подход позволява да бъдат открити фини молекулярни промени, свързани с развитието на заболяването, още преди появата на симптоми.

За разлика от съществуващите методи за скрининг през първия триместър, които се основават на майчини рискови фактори и плацентарни маркери и често пропускат значителна част от бъдещите случаи, новият тест анализира молекулярни сигнали от различни тъкани, включително матката и плацентата. По този начин той може да разпознае ранни биологични промени, които предхождат развитието на прееклампсията.

По време на проучването кръвни проби са вземани на няколко етапа от бременността, а с помощта на технологии за генетично секвениране и алгоритми за машинно обучение са идентифицирани специфични молекулярни „подписи“, свързани с бъдещата поява на заболяването.

Резултатите показват, че още през първия триместър тестът може да прогнозира ранната форма на прееклампсия със 83% чувствителност и 90% специфичност, средно около 18 седмици преди поставянето на диагнозата. Според авторите това е първото проучване, което демонстрира толкова висока точност на предсказване чрез рутинна кръвна проба в ранна бременност.

Особено интересна е връзката между откритите молекулярни промени и състоянието на маточната лигавица. Близо половината от генетичните маркери, използвани за прогнозиране на ранната прееклампсия, са свързани с процеса на децидуализация – адаптацията на маточната лигавица към настъпилата бременност. Според учените това подкрепя теорията, че нарушенията в ранната адаптация на матката могат да играят ключова роля в развитието на заболяването.

Изследването установява също, че ранната и късната форма на прееклампсия вероятно представляват различни биологични състояния. Докато ранната форма е свързана с по-мащабни промени в множество органи и системи, включително плацентата, бъбреците, черния дроб, мозъка и белите дробове, късната форма показва по-локализирани промени и различен молекулярен профил. Това предполага, че двата типа прееклампсия имат различен механизъм на развитие.

Според авторите ранното откриване на риска би позволило по-интензивно наблюдение на бременността и своевременно прилагане на превантивни мерки при пациентките с висок риск. В момента се провеждат допълнителни клинични проучвания за потвърждаване на резултатите и оценка на възможността тестът да бъде включен в рутинната пренатална грижа.

Ако бъде успешно валидиран, този подход може да се превърне в ценен инструмент за ранно откриване на високорискови бременности и да предостави нови възможности за превенция на едно от най-сериозните усложнения по време на бременността.

Източник: ESHRE Annual Meeting 2025; Human Reproduction.