Учени откриха ключов ген, свързан с тежкото гадене при бременност
Гаденето и повръщането са сред най-честите симптоми в ранната бременност. При част от жените обаче оплакванията могат да бъдат толкова тежки, че да доведат до невъзможност за хранене и прием на течности, значителна загуба на тегло и дори необходимост от болнично лечение. Това състояние е известно като хиперемезис гравидарум (ХГ).
Ново мащабно генетично проучване, публикувано в Nature Genetics, насочва вниманието към възможна основна причина за състоянието – ген, свързан с хормона GDF15 (growth differentiation factor 15).
Какво представлява хиперемезис гравидарум?
Хиперемезис гравидарум е тежка форма на гадене и повръщане по време на бременност. За разлика от обичайното „сутрешно гадене“, при това състояние симптомите могат да бъдат продължителни и сериозни, като понякога засягат цялата бременност.
При някои жени се наблюдават:
- силно гадене и повръщане
- невъзможност за задържане на храна и течности
- обезводняване
- загуба на тегло
- нужда от интравенозна терапия или хоспитализация
Въпреки че състоянието е добре познато, към момента няма официално одобрено специфично лечение.
Какво открива новото проучване?
Изследователи анализират генетични данни на близо 11 000 жени с диагностициран хиперемезис гравидарум и над 420 000 жени, преминали през бременност без това състояние.
Проучването идентифицира 10 гена, свързани с повишен риск от ХГ, като най-силна връзка е установена с гена за хормона GDF15. Според авторите това е най-убедителното доказателство до момента за ролята му в развитието на тежкото гадене и повръщане по време на бременност.
GDF15 е хормон, който участва в регулацията на апетита, гаденето и метаболитните процеси. Предходни изследвания вече са насочвали вниманието към него, но настоящото проучване потвърждава връзката в различни популации.
Какво означава това за бъдещите терапии?
Откритията могат да помогнат за разработването на нови подходи за диагностика и лечение на хиперемезис гравидарум. Учените подчертават, че разбирането на генетичните механизми зад състоянието може да позволи по-ранно разпознаване на риска и по-персонализиран подход към пациентите.
Изследователите идентифицират и връзка с друг ген – TCF7L2, който е известен рисков фактор за диабет тип 2 и гестационен диабет. Този ген е свързан с хормона GLP-1, който участва в регулацията на инсулина и апетита.
Според авторите това открива нови възможности за бъдещи терапии и по-добро разбиране на биологичните процеси зад заболяването.
Променя ли се разбирането за причините?
Дълго време се смяташе, че основна роля за тежкото гадене при бременност имат хормони като човешкия хорионгонадотропин (hCG) и естрогенът. Настоящото проучване обаче не открива генетична връзка с тези механизми.
Това подкрепя идеята, че GDF15 може да бъде основният биологичен двигател на състоянието.
Какво предстои?
Изследователският екип планира клинични проучвания, насочени към потенциални терапии, свързани с чувствителността към GDF15. Целта е в бъдеще да се разработят по-ефективни методи за превенция и контрол на симптомите.
Учените подчертават, че макар резултатите да са обещаващи, са необходими допълнителни изследвания, за да се изяснят напълно механизмите зад заболяването и възможностите за лечение.
Статията има информативен характер и не замества консултация с медицински специалист.
Източник:
Fejzo, M. et al. (2026). Multi-ancestry genome-wide association study of severe pregnancy nausea and vomiting. Nature Genetics. DOI: 10.1038/s41588-026-02564-4