Левичарството може да се дължи на редки генетични вариации
Макар близо 10% от хората по света да са левичари, хилядолетия назад левичарството било тема-табу за много народи и религии, защото се свързвало със злото. Дяволът е изобразяван в повечето ранни картини като левичар. Будизмът наставлявал лявата пътека винаги да се избягва. През Средновековието жените с бенки или белези в лявата половина на тялото били обвинявани в магьосничество. През 19-ти и началото на 20-ти век (дори през 60-те и 70-те години на миналия век) децата-левичари често са били принуждавани да използват дясната си ръка с бой или привързване на лявата ръка зад гърба.
В наши дни левичарството е прието за нещо съвсем нормално. Все пак, поради сравнително рядката му природа, то продължава да буди интерес, но най-вече в научните среди.
Така например, скорошно проучване на изследователи от Института Макс Планк по психолингвистика в Нидерландия свързва левичарството с редки променящи протеините варианти на специфични гени.
Кой контролира ръцете ни?
Известно е, че двете полукълба на мозъка имат различни структури и са доминиращи за различни дейности, свързани с използването на ръцете и лингвистичните умения. Например, при повечето хора лявото полукълбо отговаря за езика, а дясното – за задачи, които изискват насочване на зрителното внимание към място в пространството. При десничарите, нервните влакна се кръстосват отляво надясно в основата на мозъка, за да може лявото полукълбо да контролира дясната ръка. При левичарите дясното полукълбо контролира доминиращата ръка.
Въпросът, който си задават учените, е какво кара асиметрията на мозъка да се развива по различен начин при левичарите?
Какво се случва в утробата?
Развитието на двете мозъчни полукълба стартира още в ембрионалния период. Дясно-латерално преобладаване на движенията на ръцете е докладвано още от 10 гестационна седмица. Ранната поява на тези асиметрии показва генетично регулирана програма за развитие на ляво-дясната ос в централната нервна система. В съответствие с това, левичарството се унаследява в около един на всеки четири случая, базирано на проучване с близнаци.
Учените не знаят механизма, който контролира структурните или функционалните мозъчни асиметрии, но предполагат, че промените в нивата на някои молекули по време на важни периоди от развитието на мозъка могат да повлияят процеса.
Да погледнем към гените
Изследователите започват да идентифицират някои от гените, отговорни за това лявата ръка да поема задачите, с които дясната понякога не може да се справи оптимално – например писането.
Психолингвистите от Института Макс Планк анализират екзомни данни от над 350 000 души (включващо левичари и десничари), за да открият специфични редки варианти в бета-тубулин гена TUBB4B, който може да има отношение към мозъчната асиметрия и съответно – към формиране на левичарството.
В хода на анализа учените установяват, че левичарите са 2,7 пъти по-склонни да имат редки кодиращи варианти в TUBB4B гена.
Генът TUBB4B контролира микротубулен белтък, който се образува в микротубулите. Това са структурни компоненти на клетката, с тръбеста форма и диаметър около 25 мм. Микротубулите са част от цитоскелета, който придава на клетките тяхната форма, и са важни за развитието, миграцията и пластичността на невроните.
Не е известно как микротубулите влияят върху това коя ръка да е доминантна при различните индивиди, но се предполага, че те могат да допринесат за клетъчната хиралност (свойство на асиметрията, произлиза от гръцката дума χειρ – ръка) в началото на мозъчното развитие и по този начин за структурните промени в лявата и дясната хемисфера.
Левичарството и нарушенията в неврологичното развитие
Осен за генетиката, резултатите от проучването могат да са полезни в областта на психичното здраве и неврологията. Има данни, че хората с шизофрения са около два пъти по-склонни да бъдат левичари или да ползват еднакво и двете си ръце, а при хората с аутизъм тази вероятност е три пъти по-голяма.
Изследователите от Института Макс Планк смятат, че може да има известна връзка между левичарството и редки варианти на кодиране в гени като DSCAM и FOXP1, свързани с аутизма и шизофренията, но тепърва тази посока трябва да се проучи по-обстойно.
Картината е по-комплексна
Ролята на редките генетични вариации наистина е неоспорима, но проучването изчислява, че наследствеността на левичарството е много ниска – едва 1%. Това предполага, че формирането на доминантност коя ръка ще се ползва повече вероятно е резултат от комбинация на генетични, екологични и вероятно стохастични фактори в процеса на мозъчното развитие.
Източници:
Genetic Link Between Left-Handedness and Neurological Disorders, Neuro Science News, 2024
Schijven, D., Soheili-Nezhad, S., Fisher, S.E. et al. Exome-wide analysis implicates rare protein-altering variants in human handedness. Nat Commun 15, 2632 (2024). https://doi.org/10.1038/s41467-024-46277-w