Ендометриозата – митове или истини

Ендометриозата остава загадъчно заболяване, определено преди повече от 100 години като ендометриални жлези и тъкан извън матката. И все пак все още нямаме точно разбиране за възникването и естествената му история, което не е изненадващо при липса на точна неинвазивна диагностика.

Това е заболяване, свързано със стерилитет и/ или болка, които все още са слабо разбрани. С изключение на срастванията, които се образуват с развитието на ендометриозата, ние не разбираме механизмите на свързания със заболяването стерилитет. От друга страна, относно дискомфорта – все още не е ясно защо толкова много от типичните, кистозни и дълбоки лезии не причиняват болка.

При пациентки с яйчникова киста (ендометриома), отсраняването на капсулата на кистата повишава степента на спонтанна бременност след операцията в сравнение само с дрениране и електродеструкция на стената на ендометриомата. И двете техники носят потенциални рискове за яйчниковия резерв, било чрез отстраняване на нормална яйчникова тъкан по време на ексцизия или чрез термично увреждане на кората на яйчника по време на аблация.

Ето защо пациентките с ендометриома трябва да са запознати с всички рискове на една подобна операция, включително намалена функция на яйчниците след интервенцията и възможната загуба на яйчника.

С напредването на технологиите вече има един изключително прецизен и много щадящ метод за първично установяване на възникваща ендометриоза. Това е трансвагинална лапароскопия – минимално инвазивна процедура, продължаваща около 30 мин. под венозна анестезия. Накрая операцията винаги завършва с проверка на проходимостта на маточните тръби.

Автор: д-р Александър Калчев