Гените може да влияят на продължителността на живота повече, отколкото сме смятали

Колко дълго ще живеем – зависи ли това основно от начина ни на живот или от гените ни? Ново изследване, публикувано в списание Science, поставя под въпрос широко разпространеното мнение, че продължителността на живота се определя предимно от външни фактори като хранене, движение и среда.

Според резултатите, ако се изключат събитията, които преждевременно прекъсват живота – като инфекции, травми, инциденти или насилие – генетичните фактори могат да обяснят приблизително половината от вариацията в човешката продължителност на живота.

Какво означава „наследяемост“ на продължителността на живота?

В науката терминът „наследяемост“ описва доколко генетичните различия между хората обясняват биологичните различия помежду им. Досега повечето изследвания върху човешки популации оценяваха наследяемостта на продължителността на живота на около 20–25%, а някои дори на едва 6%. Това подкрепяше идеята, че начинът на живот и околната среда са водещите фактори. Новият анализ обаче предлага различна перспектива.

Как учените достигат до новите изводи?

Изследователският екип, ръководен от биофизика Бен Шенхар от Института „Вайцман“ в Израел, първоначално не е целял да преоцени наследяемостта на живота. Учените работели върху математически модели на стареенето, когато забелязали, че при изключване на т.нар. „външна смъртност“ (смърт поради външни причини като инциденти, убийства или екологични фактори), теоретичната наследяемост на продължителността на живота рязко се увеличава.

За да проверят дали това е реален феномен, изследователите анализирали данни от регистри за смъртност в Швеция, Дания и САЩ, както и резултати от проучвания върху датски и шведски близнаци и братя и сестри на американски столетници. Поради липса на конкретна информация за причините за смърт в историческите данни, учените използвали математически методи, за да изолират влиянието на външните фактори.

След отделяне на външната смъртност, моделът показал, че наследяемостта на продължителността на живота достига приблизително 55% – повече от два пъти над предишните оценки.

Какво означава това?

Резултатите предполагат, че генетиката може да играе значително по-голяма роля в това колко дълго живеем, отколкото се смяташе досега. Интересно е, че тази нова оценка е сходна с данните от изследвания с лабораторни животни, при които наследяемостта на продължителността на живота също е около 50%.

Според авторите, ако можем да разберем защо някои хора достигат 100 или дори 110 години, понякога въпреки рискови навици, това би могло в бъдеще да доведе до нови медицински интервенции и стратегии за удължаване на здравословния живот.

Биостатистикът Паола Себастиани от Tufts Clinical and Translational Science Institute, която не е участвала в изследването, отбелязва, че резултатите са в съответствие с предишни оценки за наследяемостта на т.нар. „екстремно дълголетие“ – живот над 100 години.

Гените или начинът на живот?

Важно е да се подчертае, че изследването не отрича ролята на начина на живот и средата. По-скоро то показва, че когато елиминираме факторите на случайна и външна смърт, генетичният принос става значително по-видим.

Следващата стъпка за учените е да изследват по-задълбочено каква част от останалата вариация в продължителността на живота се дължи на „вътрешна случайност“ в биологичните процеси и каква на модифицируеми фактори като хранене, физическа активност и стрес.

Източници:

B. Shenhar et al. Heritability of intrinsic human life span is about 50% when confounding factors are addressed. Science. Vol. 391, January 29, 2026, p. 504. doi: 10.1126/science.adz1187.

Buehler, J. (2026)Genes may shape how long we live more than once thought, Science News.

P. Sebastiani et al. Increasing sibling relative risk of survival to older and older ages and the importance of precise definitions of “aging,” “life span,” and “longevity.” The Journals of Gerontology: Series A. Vol. 71, March 2016, p. 340. doi: 10.1093/gerona/glv020.