Кои са най-честите рефлекси при новороденото?
Бебето се ражда с няколко вродени рефлекса, чиято сила постепенно отслабва през първите няколко месеца от живота му. Наличието им е важна част от нормалното развитие на бебето.
Ще разгледаме най-популярните рефлекси при новороденото.
Хватателен рефлекс
Хватателният, или още наречен палмарен, рефлекс е вроден спинален рефлекс, който започва да се проявява още вътреутробно – към 16 г.с., развива се и остава активен до около 4-5 месеца след раждането. Рефлексът се проявява, когато пръст или предмет се постави в дланта на бебето. Тогава то инстинктивно сграбчва обекта с пръстчетата си, без да го пуска. Поставянето на обекта задейства спинален рефлекс в резултат на стимулация на сухожилията на дланта, който се предава през моторни неврони в медианния и лакътния сензорен нерв.
Постепенно, с растежа и развитието на бебето, хватателният рефлекс отслабва, за да отстъпи място на пинсетния захват, при който детето усъвършенства хващането на предмети, използвайки по-контролирано върховете на палеца и показалеца.
Хватателният рефлекс е много важен за изграждането на фината моторика при децата. Ако той не угасне в един момент, това може да доведе до много силен захват, прекалено силно стискане на предмети и проблеми с писането.
Сукателен рефлекс
Сукателният рефлекс е един от многото орални рефлекси, които се активират, когато се докосне устата или бузата на бебето. Тогава новороденото се обръща в посока на стимула и отваря уста, готово да засуче – майчината гърда, биберон, палец или каквото му се поднесе.
Рефлексът се формира още вътреутробно, към 32 гестационна седмица, но е напълно развит след 36 г.с. Това е и причината много преждевременно родени бебета да имат слаб или незрял сукателен рефлекс, поради което биват хранени чрез назогастрална сонда.
Само по себе си сукателният рефлекс изчезва към 3-я месец след раждането и се заменя с осъзнатото сучене.
Рефлекс на търсене
Рефлексът на търсене е един от изключително важните вродени рефлекси, чрез който бебето намира майчината гърда или биберона. Той се проявява веднага след раждането и остава до към четвъртия месец след това.
Ще забележите рефлекса на търсенето, ако леко докоснете бузата или ъгълчето на устата на новороденото. В резултат на стимула, мъничето инстинктивно обръща главата си в тази посока, търсейки източника на храна.
Рефлекс на Моро
Рефлексът на Моро, или още наречен рефлекс на стряскането, обикновено се проявява, когато новороденото се стресне от внезапен силен звук или движение. В отговор на звука то избутва главичката си назад, извива гърба си и протяга ръчички встрани, разпервайки пръстчета, след което отново прибира ръцете към тялото с реакция, която много прилича на прегръдка. Често този рефлекс е придружен от плач, който цели да привлече вниманието на родителя.
Макар че може да изглежда притеснителен и неестествен, рефлексът на Моро е важна защитна реакция на бебето. Той подпомага стабилизиране на гръбначния стълб, което впоследствие ще окаже влияние на умението на бебето да пази равновесие.
Шиен тоничен рефлекс
Шийният тоничен рефлекс или рефлексът Магнус-Клайн започва да се развива още към 18 гс от вътреутробното развитие и продължава до 5-7 месеца след раждането на бебето.
Смята се, че по време на раждането тоничният шиен рефлекс помага на бебето да си проправи път по родовия канал. След това той има важна роля в подпомагането на новороденото да координира движенията на ръцете и очите си и впоследствие – волевото достигане на предмети.
Тоничният рефлекс на врата често се нарича и „рефлекс на фехтовка“ заради позицията на тялото. При нея бебето лежи по гръб, главата му е обърната надясно или наляво, съответната ръка се изпъва в посоката, в която е завъртяна главата, a срещуположната ръка се свива. По този начин мъничето изглежда като един малък мускетар, готов всеки момент да се включи в спортна фехтовка.
Рефлекси на опората и автоматичното ходене
Забелязали ли сте, че ако държите новородено бебенце изправено, с крачета, докосващи твърда повърхност (опора), то ще стои изправено и дори може да направи няколко стъпки. Стъпковият рефлекс, разбира се, не е истинско прохождане, но е важна крачка към него. Обикновено се запазва докато бебето навърши 2-3 месеца. При деца с увреждане на ЦНС рефлексът е потиснат или отсъства в първите седмици, а по-късно продължава за по-дълъг период от време.
Рефлекс на пълзене
Рефлексът на пълзене, наречен още Рефлекс на Бауер, се появява вътреутробно около 28 г.с. и изчезва към 6-тата седмица от раждането. Рефлексът може да се забележи, когато бебето е поставено по корем и ходилата му се подпрат с ръка. Тогава то инстинктивно се оттласква напред и прави движения, подобни на пълзене.
Счита се, че Рефлексът на Бауер подпомага раждането – по-специално движението на бебето през родовия канал. Той е важен и по-нататък, защото подготвя детето за същинското пълзене и ходене.
Благодарение на рефлекса за пълзене на Бауер се развива и усъвършенства координацията. Той поддържа връзката между горната и долната част на тялото, както и между крайниците и торса. Рефлексът балансира двете полукълба на мозъка и активира корпус калозум – „скоростната магистрала“ от нервни влакна, която свързва двете хемисфери.
Парашутен рефлекс
Докато някои рефлекси изчезват когато бебето расте, парашутният рефлекс остава и се поддържа през целия живот. И с основателна причина, защото той се проявява, за да предпази човек от сериозни травми при падане. Именно оттам идва и името на рефлекса – „парашутен“.
Когато бебето усети, че ще падне, ръцете му рефлексивно се протягат напред, а дланта и пръстите се изпъват, за да спрат падането. Този рефлекс може да се провери още към 5 месечна възраст, когато детето още не е започнало да пълзи, да се изправя и ходи. Тогава то може да се обхване внимателно към гърдите, да се завърти надолу към пода и да се види автоматичната мускулна реакция в отговор на тази стимулация. Обикновено към 12-ия месец от живота на бебето, парашутният рефлекс е добре развит, за да го предпазва в първите му стъпки.