Най-големите страхове по време на бременност

Бременността е палитра от емоции, но наред с радостните вълнения, този период носи и някои страхове за бъдещите майки. В тази статия събрахме едни от най-честите притеснения, с които бременните се сблъскват, и анализирахме доколко те са основателни.

Ще се случи ли нещо на бебето, ако неволно ударя корема си?

С напредване на бременността много жени установяват, че им е все по-трудно да координират движенията си и да се адаптират към динамичните промени на тялото. Понякога едно минаване през вратата може да бъде предизвикателство. Често се случва на бременната да не прецени разстоянието и неволно да удари корема си в някои предмет, след което следва паническият въпрос: „Ами, ако стане нещо на бебето?“.  Истината е, че бебето е добре защитено в утробата, а околоплодната течност създава допълнителен буфер при евентуален удар. Разбира се, всичко зависи от неговата сила. Ето защо, на жените в напреднала бременност не се препоръчва поставянето на предпазен колан при шофиране поради по-големия риск за здравето и живота на бебето, ако се случи пътен инцидент.

Ще притисна ли бебето, ако се обърна по корем в съня си?

Позицията на сън в ранна до средна бременност не увеличава рисковете от усложнения за бебето. Въпреки това, разпространено е схващането, че особено в последния триместър бременната трябва да избягва да спи по гръб, а спането на една страна (особено лявата) е препоръчително. В тази поза натискът върху долната куха вена (vena cava inferior), аортата и вътрешните органи е значително по-малък, а кръвоснабдяването към бебето — по-добро. Дори и майката неволно да се обърне в съня си в по-напреднала бременност, често самото бебе намира начини да подскаже, ако дадена поза му е неудобна.

Хапнах забранена за бременността храна. Ще навредя ли на бебето?

Списъкът със забранени храни и напитки по време на бременността е дълъг. В него влиза изключване на алкохола и тютюна, ограничаване на кофеина до 200 мг на ден и избягване на храни като непастьоризирани млека и млечни продукти, салами, сурова риба, морски дарове и др. Основната причина за това е минимизиране на риска от натравяне и заразяване с бактериална инфекция като листериоза, например. Някои бременни, които имат определени нарушения, като гестационен диабет, също трябва да внимават за храните, които консумират. Ако обаче бременна хапне инцидентно едно парче непастьоризирано сирене, това едва ли ще застраши бременността ѝ. Което значи, че и тук важи правилото за умереност и съобразяване с индивидуалния здравен статус. 

Ами ако загубя бебето в хода на бременността?

Страхът от аборт е може би най-сериозното притеснение за голяма част от бременните. За съжаление, този страх е основателен. 1 от 10 жени губят бебето си, като 80% от загубите са в първите 12 седмици на бременността. Тогава се проявяват повечето хромозомни аномалии, които са несъвместими с живота. Във втория триместър обаче рискът от спонтанен аборт рязко намалява до под 1%. Ето защо, прескачайки успешно 14 г.с., бременните трябва да са спокойни, че с регулярни прегледи, извършвани от опитен лекар по пренатална медицина, вътреутробното развитие на бебето и майчиното здраве са под контрол.

Възможно ли е да родя преждевременно?

Този риск също е реален. 1 на всеки 10 бременности завършва с преждевременно раждане, според Американската асоциация за контрол и превенция на заболяванията. Опасността от преждевременно раждане е по-голяма при жени, които пушат, употребяват алкохол, живеят нецелесъобразно, страдат от придружаващи заболявания, инфекции или имат други преждевременно родени деца. Въпреки това, трябва да се отчете, че не всяко преждевременно раждане завършва с преждевременно родено дете. 3 от 10 преждевременните раждания могат да бъдат стопирани с адекватна лекарска намеса, според Американския колеж на акушер-гинеколозите. По този начин майката може да износи и роди бебето си доносено, близо до определения термин.

^{Тази статия е написана с образователна цел и информацията в нея не е предназначена за превенция, диагностика или лечение. Винаги се консултирайте с лекар или с друг здравен специалист, ако трябва да предприемете изследване, лечение или друг вид тип терапия.}