Пременопауза, перименопауза и менопауза. Kакви са разликите и какво се случва с женското тяло?

Повечето жени свързват менопаузата с горещите вълни и липсата на менструация. В действителност това е само малка част от един много по-сложен биологичен процес. Хормоналните промени започват години преди последната менструация и могат да засегнат съня, психичното здраве, костите, сърдечносъдовата система и качеството на живот.

Много жени използват понятията пременопауза, перименопауза и менопауза като синоними, но медицински те означават различни етапи. Познаването им помага на жената да разпознае кога промените са очаквани и кога е необходимо медицинско мнение.

Какво представлява пременопаузата?

Пременопаузата обхваща репродуктивните години, когато яйчниците все още функционират, овулацията е възможна и липсват характерните симптоми на прехода към менопауза. Макар още след 35-годишна възраст постепенно да започва намаляване на яйчниковия резерв, повечето жени не усещат осезаеми промени.

Какво е перименопауза?

Перименопаузата представлява преходният период преди настъпването на менопаузата. Именно тогава яйчниците постепенно започват да произвеждат по-малко естроген – един от основните женски полови хормони.

Този процес не е плавен. Нивата на естрогена могат да се повишават и понижават значително от месец на месец, което обяснява защо симптомите често са непредвидими и различни при всяка жена.

Според данни на Cleveland Clinic първите хормонални промени могат да започнат още 8–10 години преди окончателната менопауза, въпреки че симптомите най-често се появяват през 40-те години. Продължителността на перименопаузата е индивидуална и може да варира от няколко месеца до около четири години, а при някои жени и по-дълго.

Важно е да се знае, че въпреки намалената плодовитост, по време на перименопаузата овулацията все още може да настъпва, което прави бременността възможна.

Кога настъпва менопаузата?

Менопаузата не се определя по симптомите, а по медицински критерий. За менопауза се приема моментът, в който са изминали 12 последователни месеца без менструация, без това да се дължи на друго заболяване, лечение или бременност. След този момент яйчниците произвеждат значително по-малко естроген и освобождаването на яйцеклетки практически спира.

При някои жени менопаузата може да настъпи по-рано. Сред факторите, които могат да бъдат свързани с преждевременно настъпване, са наследствената предразположеност, тютюнопушенето, хирургичното отстраняване на яйчниците или някои онкологични терапии.

Защо се появяват симптомите?

Основната причина е постепенното изчерпване на яйчниковите фоликули. С възрастта яйчниците произвеждат все по-малко естроген и прогестерон. В отговор хипофизната жлеза започва да отделя повече фоликулостимулиращ хормон (FSH), опитвайки се да стимулира яйчниците. Именно затова при много жени в менопауза се установяват повишени стойности на FSH.

Важно е обаче да се подчертае, че FSH сам по себе си не поставя диагноза перименопауза, тъй като стойностите му могат да се променят значително през различните месеци. При жени над 45 години диагнозата обикновено се поставя въз основа на възрастта, менструалната история и симптомите, а не на единично лабораторно изследване.

Какви симптоми могат да насочват към перименопауза?

Най-честият първи признак са промените в менструалния цикъл. Менструациите могат да станат по-редки или по-чести, по-кратки или по-продължителни, както и по-оскъдни или по-обилни.

Поради колебанията в нивата на естроген могат да се появят горещи вълни, нощно изпотяване, нарушения в съня, лесна умора, промени в настроението, тревожност, раздразнителност и затруднена концентрация. Някои жени описват усещането като „мозъчна мъгла“ – временни нарушения в паметта и способността за съсредоточаване.

Възможни са още намалено сексуално желание, вагинална сухота, дискомфорт при полов контакт, по-често уриниране, повтарящи се инфекции на пикочните пътища, болки в ставите и мускулите, както и промени в качеството на косата и кожата.

Необходимо е да се уточни, че не всяка жена има всички тези симптоми, а тяхната тежест варира значително.

Как хормоналните промени влияят върху здравето?

Естрогенът има защитна роля не само за репродуктивната система. След менопаузата започва по-ускорена загуба на костна минерална плътност, което увеличава риска от остеопороза и фрактури.

Променя се и липидният профил – при много жени се наблюдава повишаване на LDL-холестерола и намаляване на HDL-холестерола. Това е една от причините след менопаузата рискът от сърдечносъдови заболявания постепенно да се увеличава.

Намаляването на естрогена оказва влияние и върху разпределението на мастната тъкан, като по-често се наблюдава натрупване на мазнини в областта на корема. Това не е само естетичен проблем, а е свързано с повишен риск от инсулинова резистентност, диабет тип 2 и метаболитен синдром.

Нужно ли е изследване на хормоните?

Това е един от най-често задаваните въпроси. При здрави жени над 45 години с типични симптоми и промени в менструалния цикъл рутинното изследване на FSH, LH или естрадиол обикновено не е необходимо за поставяне на диагнозата. Причината е, че нивата на тези хормони варират значително през перименопаузата и една единствена стойност не дава надеждна информация.

Лекарят може да назначи лабораторни изследвания, когато симптомите са нетипични, настъпват в по-млада възраст или има съмнение за друго заболяване.

Кога трябва задължително да се консултирате с акушер-гинеколог?

Всяко кървене след настъпила менопауза изисква медицинска оценка. Необходимо е да потърсите лекар и при много обилни менструации, кръвотечение между циклите, кървене след полов контакт, внезапна промяна в характера на менструацията или когато симптомите започнат да нарушават ежедневния ви живот.

Подобни оплаквания могат да бъдат свързани с доброкачествени състояния като миоми или полипи, но могат да бъдат и първи признак на заболявания, които изискват своевременно лечение.

Какви възможности за лечение съществуват?

Лечението е строго индивидуално. При жени с умерени или тежки симптоми хормонозаместителната терапия (ХЗТ) остава най-ефективното лечение за горещите вълни и нощното изпотяване. Според международните препоръки тя е най-подходяща при жени под 60 години или в рамките на 10 години след настъпване на менопаузата, когато няма противопоказания.

При влагалищна сухота и дискомфорт често са достатъчни локални естрогенни препарати, а в определени случаи могат да бъдат използвани и нехормонални медикаменти за контрол на отделни симптоми.

Назначаването на лечение винаги трябва да бъде след индивидуална оценка на ползите и рисковете.

Как можете да помогнете на организма си?

Редовната физическа активност, храненето с достатъчно белтъчини, калций и витамин D, поддържането на здравословно тегло, отказът от тютюнопушене и ограничаването на алкохола са сред най-ефективните мерки за поддържане на добро здраве през този период.

Също толкова важно е редовното проследяване на кръвното налягане, липидния профил, кръвната захар и костното здраве, тъй като превенцията остава най-доброто лечение.

В заключение

Перименопаузата и менопаузата са естествена част от живота на всяка жена, но това не означава, че симптомите трябва да бъдат търпени или приемани като неизбежни. Съвременната медицина разполага с ефективни методи за диагностика, проследяване и лечение, които могат значително да подобрят качеството на живот.

Най-важната стъпка е промените да бъдат обсъдени със специалист, който да прецени дали става въпрос за нормален хормонален преход или за състояние, което изисква допълнителни изследвания или лечение.

Важно: Информацията в тази статия има образователен характер и не може да замести консултацията с лекар. Описаните симптоми са ориентировъчни и могат да бъдат причинени както от хормонални промени, така и от други медицински състояния. При необичайно кървене, силно изразени оплаквания или внезапна промяна в общото състояние е необходимо да се обърнете към акушер-гинеколог.