Ксеноестрогените и влиянието им върху мъжкото репродуктивно здраве

Мъжкият фактор е отговорен за почти 30-35% от случаите на безплодие при двойката. Наблюдава се сериозен ръст на отклоненията в спермограмите, като това, че броят на сперматозоидите в еякулата намалява с около 2% годишно.

Ракът на тестисите е сред 20-те най-чести онкологични заболявания при мъжете, включително в млада възраст, с повече от 74 000 случая на година в глобален план. Вродените дефекти, засягащи мъжката репродуктивна система (например, хипоспадия и крипторхизъм), също се увеличават.

Всички тези факти насочват към едно – мъжкото репродуктивно здраве прогресивно  се влошава в последните десетилетия. Тенденция, която според някои източници стартира малко след Втората световна война, за да достигне своите пикови нива в наши дни. Въпреки че етиологията, лежаща в основата на тези очевидни промени в мъжката репродуктивна система, понастоящем е неясна, редица клинични и лабораторни изследвания предполагат, че те са взаимосвързани и може да имат общ произход във феталния живот или детството.

Сред основните хипотези за репродуктивните проблеми при мъжете са промените в околната среда и начина на живот, като най-вече се изтъква излагането на естрогенни или други хормонално активни вещества по време на вътреутробното развитие, ранното детство и юношеството.

Какво са ксеноестрогените и как могат да въздействат на мъжкия фертилитет?

Самото име подсказва, че това са външни фактори – „ксено“ означава „външен“ или „чужд“. Т.е. понятието „ксеноестрогени“ може буквално да се преведе като „външни естрогени“. Често паралелно с него се използва и друг термин „ендокринни нарушители“ – химични вещества, които имитират или въздействат на ендокринните хормони, променяйки функционирането на ендокринната система.  

Ксеноестрогените влияят на мъжкото репродуктивно здраве по различни начини. Те могат да имат

• антиандрогенни функции, като инхибират или блокират биологичната роля на андрогените
• модулиращи ефекти върху ензимите, контролиращи метаболизма на половите хормони
• пряко въздействие върху производството на хормони от органи като щитовидна жлеза, хипофиза, надбъбречни жлези и др.

Любопитно е, че ксеноестрогенът може да индуцира своя ефект по много начини. Той може да действа директно през естрогенните рецептори или да наруши естрогенния метаболизъм. Ето защо е възможно, едно и също съединение да има естрогенен ефект в една система или при една концентрация и антиестрогенен ефект в друга система или при друга концентрация.

Ксеноестрогените и вътреутробното развитие

Известно е, че полът и мъжките полови белези се формират в първия триместър от бременността. В този сложен процес важна е ролята на т.нар. SRY ген, който кара ембрионалните гонади да се превърнат в тестиси. Сертолиевите клетки също взимат ключово участие в половата диференциация, като започват да отделят антимюлеров хормон, потискащ развитието на Мюлеровите канали, които иначе биха се развили в маточни тръби, матка и горна част на влагалището. Клетките на Сертоли също така регулират развитието и ранната функция на клетките на Лайдиг, които секретират тестостерон. Под негово въздействие мъжките (волфови) канали се запазват и развиват в различните части на мъжката репродуктивна система: епидидим, семепровод, семенни мехурчета и простатна жлеза.

Смущенията в половата диференциация под различни външни фактори, включително излагане на майчиния организъм на сериозна доза ксеноестрогени, могат да доведат до проблеми или състояния, които нарушават нормалната функция на мъжката репродуктивна система още във вътреутробния живот. Сред потенциалните репродуктивни рискове от вътреутробната експозиция на ксеноестрогени за мъжа са намалена подвижност на сперматозоидите, нарушаване на организацията на зародишните клетки на тестисите и функцията на сперматогониалните стволови клетки, както и нарушено спускане на тестисите.

Ксеноестрогените в ежедневието и техният ефект върху репродуктивното здраве

Химикалите с потенциално естрогенен ефект се срещат навсякъде. Хората могат да бъдат изложени на тяхното въздействие по много и различни начини.

Основните са:

• Чрез храната – това са пестициди (например такива в някои търговски продукти), хранителни добавки (включително синтетични ароматизиращи вещества), замърсители (като полихлорирани бифенили, диоксини, тежки метали, промишлени химикали), опаковки и опаковъчни материали (например пластмаси, опаковки за храна и др.), синтетични хормони, с които се третират някои животни (тяхната концентрация може да е висока в месото и в млякото).
• Природни – чрез замърсяването на въздуха и водата
• Битови – при контакт с домакински продукти за бита, козметика, дрехи и др.
• Професионални – при професии, изложени на вредни емисии, където ксеноестрогените могат да попаднат в организма чрез вдишване, при контакт с кожата или поглъщане

Един от известните негативни ефекти на ксеноестрогените е свързан с влошаване качеството на сперматозоидите. Според американско проучване фталатите в пласмасата са открити в 75% от хората, като при децата тези нива били с 2-4 пъти по-големи. Друго проучване с гризачи доказва, че експозицията на фталати при новородени мъжки плъхове намалява нивата на тестикуларен тестостерон, което води до компрометиране на синтеза и секрецията на някои хормони. Това е рисков фактор за развитие на състояния като крипторхизъм, хипоспадия, намалено качество на спермата и други.

Кои са ксеноестрогените?

Основен проблем в определянето на това кои вещества нарушават нормалната ендокринна хомеостаза е потенциално високият им брой и липсата на достатъчно изследвания, за да бъде потвърден техния негативен ефект. Понастоящем се използват десетки хиляди химикали в индустрията, селското стопанство и бита, но само за малка част се знае, че действат като ендокринни нарушители. Сред тях са хлорорганични пестициди, полихлорирани бифенили, диоксини, алкилфенол полиетоксилати, фитоестрогени и други ксеноестрогени, за които е известно, че имат естрогенни ефекти при гръбначни животни. Следователно е възможно други естрогенни химикали да останат неидентифицирани.

^{Тази статия е написана с образователна цел и информацията в нея не е предназначена за превенция, диагностика или лечение. Винаги се консултирайте с лекар или с друг здравен специалист, ако трябва да предприемете изследване, лечение или друг вид тип терапия.}

Използвани източници

Rehman, S. Endocrine disrupting chemicals and impact on male reproductive health. Translational Andrology and Urology. Vol 7, No 3 (June 2018)

Toppari J. et al Male reproductive health and environmental xenoestrogens. Environ Health Perspect. 1996 Aug;104 Suppl 4(Suppl 4):741-803. doi: 10.1289/ehp.96104s4741. PMID: 8880001; PMCID: PMC1469672.

Zanor A. at al Global patterns in testicular cancer incidence and mortality in 2020. International Journal of Cancer, 2022