Мъжки фактор – причини и проявления на безплодието при мъжа
Мъжкият стерилитет е сериозен и комплексен проблем, който засяга 1 на всеки 20 мъже. Счита се, че факторите, поради които една двойка не може да забременее, са почти поравно разпределени между половете – около 35% при жената, 35% при мъжа и 20% при двамата партньори. Причините за мъжкото безплодие са най-различни – ендокринни, имунологични, генетични, епигенетични, анатомични отклонения или дисфункции, инфекции на гениталния тракт и много други. Въпреки обширните проучвания по темата за мъжкия стерилитет, близо при 70% от случаите причините остават неизвестни (т.нар. идиопатичен стерилитет).
Кога говорим за стерилитет при мъжа?
Според най-широко застъпената дефиниция за безплодие, една двойка трябва да потърси специализирана лекарска помощ, ако не постига забременяване в рамките на 1 година при редовни полови контакти без предпазни средства. В някои случаи препоръката е да се потърси консултация и при неуспешно зачеване в продължение на 6 месеца, ако жената е над 35 години.
Освен по-горното правило, при мъжа може да има симптоми, които също да насочват към проблеми с фертилитета. Червена лампа за посещение при лекар са следните индикации:
- проблеми с ерекцията, еякулацията или ниско либидо
- медицинска история за заболявания, свързани с тестисите, простата или полово-предавани болести
- болка, дискомфорт или подуване в областта на тестисите
- хирургична интервенция в зоната на слабините, тестисите, пениса или скротума
Кои мъже попадат в рисковата група?
Определени фактори излагат някои мъже на по-голям риск от репродуктивни проблеми.
Сред тях са:
- наднормено тегло или затлъстяване
- възраст над 40 години
- химиотерапия, излагане на радиация или токсини от околната среда, включително олово, живак или пестициди
- злоупотреба с тютюневи изделия, марихуана или алкохол
- прием на някои медикаменти, сред които ципротерон, флутамид, спиронолактон, бикалутамид, циметидин и кетоконазол
- употреба на тестостерон и анаболни стероиди
- ендокринни нарушения и хормонални проблеми
- редовно излагане на гениталиите на високи температури (например сауна, солариум, горещи вани, подгряващи седалки, продължителни слънчеви бани и др.)
- физическа травма на тестисите
- крипторхизъм – състояние, при което единият или двата тестиса не са слезли в скротума, а са „задържани“ в коремната кухина
- варикоцеле – разширени вени на скротума. Състоянието се среща при 15% от здравите мъже и до 35% от мъжете с първично безплодие
- нелекувани тежки генитални инфекции
- прекарана заушка (паротит) след пубертета
Какви са причините за мъжкия стерилитет?
Най-общо причините за мъжкото безплодие могат да се разделят на две категории – фактори, засягащи производството на сперматозоиди (сперматогенезата), и такива, които възпрепятстват безпрепятственото им придвижване.
Ето някои от най-честите фактори, които могат да създадат проблеми при зачеването от страна на мъжа.
Структурни аномалии
Възможно е мъжът да има аномалии на репродуктивния тракт, които частично или напълно да блокират потока на сперматозоидите и/или семенната течност. Някои от тези аномалии може да са вродени, други – възникнали след урогенитална инфекция, а трети да са резултат от извършена хирургична интервенция (например, лечение на херния, вазектомия и др.).
Сексуални смущения
Те могат да бъдат от физиологичен или психологичен характер. Общото при тях е, че създават пречка за нормалното сексуално общуване между мъжа и жената, а като следствие от това могат да се нарушат възпроизводствените функции. Част от сексуалните дисфункции включват проблеми с ерекцията и еякулацията. Например, при състоянието ретроградна еякулация семенната течност се връща обратно в пикочния мехур.
Имунологични нарушения
Близо 5% от случаите на стерилитет са с имунологичен произход и са свързани с ендокринни нарушения или наличие на антитела срещу спермата при мъжа и/или жената. Антиспермалните антитела (ASA) са имуноглобулини от типа IgG, IgA, IgM, които блокират естественото взаимодействие между сперматозоидите и яйцеклетката. Те могат да се образуват и в двамата партньори и да бъдат открити в кръвта или секретите на репродуктивната система (еякулат, цервикална слуз, фоликуларна течност и др.).
Генетични фактори
Генетичните фактори се откриват в около 15% от случаите на мъжко безплодие и могат да бъдат класифицирани в две групи: хромозомни аномалии и мутации в един ген. Някои хромозомни аномалии са наследствени, а други – придобити. Сред най-честите генетични състояния, свързани с мъжкия стерилитет, са Синдром на Клайнфелтър, микроделеции в дългото рамо на мъжката Y хромозома, муковисцидоза (кистозна фиброза), хромозомни транслокации, Синдром на Нунан и др.
Епигенетични фактори
Според редица изследвания епигенетичните фактори играят критична роля при мъжкото безплодие. По време на сперматогенезата зародишните клетки са изправени пред голямо епигенетично препрограмиране. Променената епигенетична функция в сперматозоидите може да доведе до различни състояния, свързани с мъжки стерилитет, сред които олигозооспермия и олигоастенотератозооспермия.
Нарушения в производството на сперма
Отклоненията, свързани с производство на здрави и годни за оплождане сперматозоиди, се оказват най-честата причина за мъжко безплодие. Нарушенията в сперматогенезата и качеството на сперматозоидите, както вече описахме, може да се провокирани от различни фактори и най-често се изразяват в следните диагнози:
- Азооспермия – липса на сперматозоиди в семенната течност
- Олигозооспермия – намален брой на сперматозоиди в еякулата
- Астенозооспермия – нисък процент на прогресивно подвижни сперматозоиди
- Тератозооспермия – нисък процент на сперматозоиди с нормална морфология
- Аспермия – липса на сперматозоиди и клетки на сперматогенезата
- Некроспермия – нежизнеспособни сперматозоиди
- Олигоастенотератозооспермия – намален брой, подвижност и влошена морфология на сперматозоидите
- Криптозооспермия – ниска концентрация на сперматозоиди в еякулат
Как се диагностицира мъжки фактор?
Основният метод за изследване на мъжкия стерилитет остава спермограмата. С чувствителност от 89,6%, тя е в състояние да установи репродуктивни проблеми при 9 от 10 мъже. Семенният анализ е изследване, което дава подробна информация за качеството и количеството на спермата – обем на еякулата, брой, морфология и подвижност на сперматозоидите, както и други важни показатели като Ph, вискозитет (способност на спермата да се втечнява след отделяне) и др.
Преди извършване на теста се изисква полово въздържание между 3 и 5 дни. Дългият период на въздържание също не е приемлив, тъй като това може да наруши валидността на изследването. Освен това, както видяхме, сперматозоидите се влияят от много и различни фактори, които могат да компрометират резултатите – употреба на медикаменти, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, наркотици, излагане на топлина и др.
Резултатите от спермограмата се разчитат от лекуващия лекар и при отклонение изследването може да се повтори след около 64 дни, колкото трае и периодът на сперматогенезата.
Как се лекува мъжкото безплодие?
Лечението на мъжкия стерилитет варира в зависимост от причините му. Някои често срещани методи включват:
- Медикаменти – схема от лекарства за подобряване на производството на сперматозоиди, коригиране на хормоналния дисбаланс или лечение на инфекции, които засягат сперматогенезата.
- Хирургични интервенции – премахне на анатомичните бариери, които може да блокират производството, съзряването или еякулацията на спермата. Към тях спадат:
– Варикоцелектомия (микрохирургична интервенция за отстраняване на тестикуларните вени при състоянието варикоцеле
– Реконструкция на семепроводите след вазектомия
– Оперативна интервенция за коригиране на крипторхизъм и др.
- Асистирани репродуктивни технологии – изкуственото осеменяване, различните методи за обработка и подбор на сперматозоиди (TESE, MACS, Swim-up), както и оплодителните техники при инвитро оплождане (ICSI, IMSI, PICSI) дават добри резултати в опитите на мъжете с репродуктивни проблеми да бъдат биологични бащи.
Тази статия е написана с образователна цел и информацията в нея не е предназначена за превенция, диагностика или лечение. Винаги се консултирайте с лекар или с друг здравен специалист, ако трябва да предприемете изследване, лечение или друг вид тип терапия.
Използвани източници
Alsaikhan B, Alrabeeah K, Delouya G, Zini A. Epidemiology of varicocele. Asian J Androl. 2016 Mar-Apr;18(2):179-81. doi: 10.4103/1008-682X.172640. PMID: 26763551; PMCID: PMC4770482.
Arafa MM, Majzoub A, AlSaid SS, El Ansari W, Al Ansari A, Elbardisi Y, Elbardisi HT. Chromosomal abnormalities in infertile men with azoospermia and severe oligozoospermia in Qatar and their association with sperm retrieval intracytoplasmic sperm injection outcomes. Arab J Urol. 2017 Dec 23;16(1):132-139. doi: 10.1016/j.aju.2017.11.009. PMID: 29713544; PMCID: PMC5922002.
Babakhanzadeh E, Nazari M, Ghasemifar S, Khodadadian A. Some of the Factors Involved in Male Infertility: A Prospective Review. Int J Gen Med. 2020;13:29-41
Hassoun S, Drouet M, Le Sellin J, Bonneau JC, Sabbah A. A propos des causes immunologiques de l’infertilité masculine [Immunological causes of male infertility]. Allerg Immunol (Paris). 1991 Apr;23(4):121-5. French. PMID: 2069684.
Kumar N, Singh AK. Trends of male factor infertility, an important cause of infertility: a review of literature. J Hum Reprod Sci. 2015;8(4):191. doi:10.4103/0974-1208.170370
Male Infertility Cases and Statistics https://bit.ly/3ulfZxJ