Четенето от хартиен носител подобрява фокуса при малките деца
В дигиталната ера преминаването от традиционните печатни медии към екрани е толкова масово, че неминуемо засяга и най-малките. Скорошно изследване, публикувано в PLOS One, разкрива как тази промяна рефлектира върху обработката на писмено съдържание от мозъка. Проучването установява, че четенето на текст върху хартия предизвиква по-голяма активност в части от мозъка, свързани с вниманието и когнитивната ангажираност, сравнено с четенето от екрани. Това предполага, че четенето на печатни текстове може да подобри фокуса при децата.
Налице са много източници, които твърдят, че четенето от екрани обикновено се свързва с по-ниски нива на разбиране и задържане на вниманието, за разлика от четенето на печатни материали. Това явление, което дори има свой термин – „екранна малоценност“, е забелязано при различни възрастови групи, но неговите невробиологични основи, особено при деца, остават недостатъчно проучени.
Факт е, че нараства приложението на цифровите медии в образованието, където учебниците и хартиените материали се заменят с таблети и компютри. Вземайки предвид тази тенденция, изследователи на Израелския технологичен институт провеждат проучване сред петнадесет неврологично здрави деца на възраст между 6 и 8 години. Целта е да се съпоставят моделите на мозъчна активност при дигиталното и печатното четене. Учените използват електроенцефалография (ЕЕГ) – метод, който записва електрическата активност в мозъка с помощта на малки метални дискове (електроди), поставени върху скалпа.
В хода на изследването всяко дете получава подходящи за възрастта текстове – на екран и на хартия. След това изследователите задават поредица от въпроси, които целят да проучат доколко децата са разбрали всеки от материалите.
Оказва се, че когато децата четат от хартия, ЕЕГ показва по-висока спектрална мощност в по-високите честотни ленти, по-специално в бета и гама лентите. Тези честоти обикновено се свързват с по-голяма когнитивна ангажираност и внимание. Това предполага, че четенето от хартия потенциално се свързва с по-добър когнитивен фокус и умствена бдителност.
От друга страна, ЕЕГ резултатите при четене от екрана показват по-висока спектрална мощност в по-ниските честотни ленти, по-специално алфа и тета лентите. Те често се свързват със състояния на по-слабо фокусирано внимание, типично при сънуване или блуждаене на ума. Учените наблюдават и по-високо съотношение между тета и бета лентите при четене от екран, сравнено с четене на хартия. Това съотношение обикновено се тълкува като маркер за когнитивно натоварване, което предполага, че за децата може да е по-трудно да поддържат фокусирано внимание и да обработват информация, когато четат от електронни устройства.
Освен това има връзка между съотношението тета/бета и времето, необходимо за точно изпълнение на задачите по време на екранното четене. Това предполага, че четенето от екрани не само влияе върху способността на децата да се съсредоточават, но също така рефлектира и върху ефективното обработване на информация, вероятно поради необходимото повишено когнитивно усилие.
Макар това проучване да се базира на сравнително малка извадка и ограничена възрастова група, то представя важни невробиологични доказателства в подкрепа на идеята, че четенето от екран може да попречи на децата да обработват и разбират информация толкова ефективно, колкото когато четат на хартиени носители.
Използвани източници
Dolan, E. Neuroscience study suggests printed text boosts cognitive engagement in young readers, Psypost
Zivan M, Vaknin S, Peleg N, Ackerman R, Horowitz-Kraus T (2023) Higher theta-beta ratio during screen-based vs. printed paper is related to lower attention in children: An EEG study. PLOS ONE 18(5): e0283863. https://doi.org/10.1371/journal.pone.0283863