Захарта може да е пристрастяваща колкото кокаина
Захарните изделия често и уж невинно се използват като метод за награждаване. С тях поощряваме децата за добре свършена работа или ги подаряваме на празници. Позволяваме си ги за награда след тежък ден или за малко повече енергия сутринта. Слагаме захар в кафето, печивата и я консумираме неподозирано в редица храни и напитки.
Колко безопасна обаче е захарта? Нараства броят на научните доказателства, които показват, че захарта и продуктите с добавена захар могат да бъдат пристрастяващи толкова колкото някои наркотици и дори имат подобни ефекти върху мозъка.
Проблемът е, че за разлика от наркотиците, захарта е широко достъпна, а контролът за нейната употреба и приложение е минимален.
Какво е пристрастяване?
В медицината терминът „пристрастяване“ се свързва със ситуация, която се характеризира с психическа и/или физическа зависимост към определено вещество или действие. В повечето случаи пристрастяването е процес. Той се развива с времето под въздействие на биохимичните и структурните промени в мозъка, които настъпват след употребата на конкретен пристрастяващ фактор. Характерно за пристрастяването е, че човек става зависим от пристрастителя и не може да контролира употребата му. Това може да окаже негативно влияние върху ежедневния му живот, както и върху психичното и физическото му здраве.
Как захарта действа на мозъка?
Рафинираните захари (напр. захароза, фруктоза) не са били широко разпространени в хранителния режим на повечето хора преди 18 век. Днес свръхконсумацията на храни, богати на захари, заедно с други фактори, допринася за настоящата епидемия от затлъстяване. Нещо повече, прекомерната консумация на богати на захар храни или напитки, първоначално мотивирана от сладкия вкус, често води със себе си риска от зависимост.
Възприятието за сладък вкус е вродена способност, която зависи от два рецептора T1R2 и T1R3, разположени на езика. Стимулирането на тези рецептори чрез сладки храни създава усещане, което повечето хора и други бозайници, включително гризачи, намират за силно възнаграждаващо. Захарта активира опиатните рецептори в мозъка и засяга центъра за възнаграждение, което води до компулсивно поведение, въпреки негативните последици като наддаване на тегло, главоболие, хормонален дисбаланс и др.
Ето как се случва това.
Консумацията на захар освобождава опиоиди и допамин в организма, което може да доведе до пристрастяващо поведение. Допаминът е невротрансмитер, който е ключова част от „веригата за възнаграждение“, свързана с пристрастяването. Когато дадено поведение предизвиква прекомерно освобождаване на допамин, резултатът е приятно и приповдигнато настроение. Желанието да преживее отново еуфоричното състояние често кара човек да повтори многократно даденото поведение, развивайки зависимост.
Това е така, защото при повтарянето на едно и също поведение, мозъкът се настройва да освобождава все по-малко допамин. Единственият начин да се постигне същото приятно усещане като преди е приемането на стимула във все по-големи количества и честота. Това е известно като злоупотреба.
Всеки път, когато човек яде сладко, той засилва тези невропатии, карайки мозъка да става все по-силно свързан с консумацията на захар и изграждайки толерантност като към всеки друг опиат.
Какво казват изследванията?
Резултатите от множество проучвания за влиянието на захарта показват, че тя не е съвсем безвредна за здравето. Повечето от тези изследвания са с животни, но с данните от тях могат да се направят съпоставки за някои състояния при хората, като хранителни разстройства, зависимости и затлъстяване.
Изследване върху плъхове от Кънектикът Колидж демонстрира, че бисквитките Oreo активират повече неврони в центъра на удоволствието в мозъка, отколкото кокаинът.
Проучване на Принстън от 2008 г. установява, че плъховете могат да станат зависими от захарта и че тази зависимост може да бъде свързана с няколко аспекта на пристрастяването: глад, преяждане и абстиненция.
Реакцията на захарта върху мозъка е изключително бърза. Проучване, публикувано в Scientific Report, твърди, че след само 12 дни прием на захар се наблюдават видими промени в мозъчните допаминови и опиоидни системи. Всъщност, центърът, свързан с удоволствието и благополучието в мозъка, е бил активиран още след първия прием на захар.
Установено е още, че опитите за спиране на сладкото могат да провокират депресия и поведенчески проблеми, характерни за периода на абстиненция след спиране на наркотици и други опиоидни лекарства.
Както при животни, така и при хора, доказателствата в литературата показват съществени паралели и припокриване между въздействията върху неврохимията на мозъка и поведението при злоупотреба с наркотици и прекомерната консумация на захар.
Използвани източници
DiNicolantonio JJ, O’Keefe JH, Wilson WLSugar addiction: is it real? A narrative reviewBritish Journal of Sports Medicine 2018;52:910-913.
Lenoir M, Serre F, Cantin L, Ahmed SH. Intense sweetness surpasses cocaine reward. PLoS One. 2007 Aug 1;2(8):e698. doi: 10.1371/journal.pone.0000698. PMID: 17668074; PMCID: PMC1931610.
Schaefer A, Yasin K. Experts Agree: Sugar Might Be as Addictive as Cocaine, Healthline (2023)
Winterdahl, M., Noer, O., Orlowski, D. et al. Sucrose intake lowers μ-opioid and dopamine D2/3 receptor availability in porcine brain. Sci Rep 9, 16918 (2019). https://doi.org/10.1038/s41598-019-53430-9