Емпатията стартира още в ранна детска възраст

Емпатията или способността на човек да е загрижен за другите, съпреживявайки техните емоции, мисли и чувства, е важна за социалното взаимодействие и моралното развитие. Кога и как обаче възниква емпатичната загриженост?

Скорошно проучване на Маркус Паулус, председател на катедри Психология на развитието и Психология на образованието към Мюнхенския университет „Лудвиг и Максимилиан“ (LMU) установи, че първи признаци на емпатична загриженост към другите се проявяват още от ранна детска възраст, когато децата са на 18 месеца.

Вродена или придобита е емпатията?

Психолозите са на мнение, че за да изпита емпатична загриженост, детето трябва да може да прави разлика между себе си и другия човек. Тази представа за себе си се появява през втората година от живота, когато се вижда, например, че децата се разпознават в огледалото.

Проучването на LMU твърди, че още на 18 месеца децата вече проявяват емпатична загриженост. Наблюденията върху изражението на лицето, жестовете или гласовете на децата на тази възраст показват, че те са били емоционално засегнати от страданието на друг човек. От психологическа гледна точка това е важна стъпка в развитието.

Според изследователите емпатията се предшества от т.нар. емоционално заразяване при бебетата, когато те показват признаци, че се трогват от чувства като страх или мъка у другите. Докато обаче емоционалното заразяване е по-автоматизирано и неволно, при емпатичната загриженост съществува определен контрол върху емоцията. Тя изисква когнитивно разбиране и способност да се вземе предвид гледната точка на другия човек.

Т.е., емпатичната загриженост не е вродена, а се развива в контекста на социалните взаимодействия. И, както ще видим, се ръководи силно от ролята на възрастните.

Ролята на примера

Проучването на LMU изследва още и каква роля играе поведението на възрастните върху способността на децата да изпитват емпатична загриженост към другите.

Оказва се, че степента на родителската чувствителност е ключова. Способността на децата за емпатична загриженост нараства в среда, в която хората, които се грижат за тях, реагират чувствително на техните нужди. Колкото по-чувствително майките реагират на нуждите на своите бебета, толкова по-голям е капацитетът на децата през втората година от живота им да покажат емпатична загриженост към непознат.

Това подчертава значението на социалните взаимодействия за придобиване на емпатия и доказва, че емпатичната загриженост е социално придобита.

Децата се учат от родителите и полагащите грижи за тях от ранна възраст как да се справят с негативните емоции. В резултат на това, впоследствие те могат сами да прилагат научените уроци и да проявяват емпатичната загриженост, като реагират по подходящ начин на емоциите и чувствата на другите. Ето защо, емпатичната загриженост е от решаващо значение за по-нататъшното просоциално поведение на детето.

Източник

Paulus M et al. When do children begin to care for others? The ontogenetic growth of empathic concern across the first two years of life. Cognitive Development, Volume 70, 2024