Пластмасата може да бъде токсична за деца с аутизъм и СДВХ

Броят на хората, диагностицирани с разстройство от аутистичния спектър (РАС) и Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) се увеличава рязко през последните десетилетия.
Какво казват статистиките?
1 на 36 деца в САЩ са диагностицирани с РАС за 2023 г., по последни данни на Центъра за контрол и превенция на заболяванията. Пак там, близо 6 милиона деца на възраст между 3 и 17 години получават диагноза СДВХ.
За България продължава да липсва официална статистика относно броя на хората с аутистични разстройства и СДВХ, но е притеснително, че в световен мащаб броят им расте.
Затова и все повече изследвания се фокусират да търсят причините, свързани с тези състояния. Освен генетиката, част от предполагаемите фактори, влияещи върху честотата на РАС и СДВХ се отнасят към въздействието на средата – вътреутробно, постутробно и дори преди самото зачеване.
Пластмасата като рисков фактор
Скорошно проучване на изследователи от американските университети Роуън и Рутгерс разкри, че има разлика в начина, по който децата с аутизъм и СДВХ изчистват от организма си химикала бисфенол А (BPA), сравнено с невротипичните деца.
Бисфенол А (BPA) е синтетичен химикал, който се използва в много опаковки на храни или съдове за съхранение – бутилки за напитки, пластмасови прибори, консерви и други. Опасността от бисфенола идва, когато при висока температура той влиза в контакт с храната. Това провокира химична реакция и отделяне на вредни вещества в нея.
До момента много изследвания свързваха BPA с вредното му въздействие върху ендокринната система и репродуктивното здраве. Настоящото проучване обаче показва, че BPA е потенциално опасен и за децата с РАС и СДВХ. Това потвърждава други епидемиологични данни за връзката между разстройствата на неврологичното развитие и замърсителите на околната среда, като пластификаторите.
По-трудна детоксикация
Учените от Роуън и Рутгерс изследват три групи деца: 66 с аутизъм, 46 със СДВХ и 37 такива, които не са диагностицирани с тези две състояния. Те анализират процеса на глюкурониране – важен механизъм на детоксикация, който подпомага елиминирането на определени токсини от околната среда в кръвта чрез урината.
Резултатите показват, че децата с РАС и СДВХ не успяват ефективно да изчистят от организма си BPA и друго подобно съединение, наречено диетилхексил фталат, което потенциално ги излага на по-висок риск от токсичните ефекти на тези химикали.
Какви могат да бъдат причините?
Към момента няма категорични доказателства какво причинява разстройствата от аутистичния спектър и СДВХ, но едно е ясно – те са многофакторни. Все повече се потвърждава тезата, че в основата на аутизма стои сложна комбинация от генетични фактори и въздействието на средата, но между тях има много неизвестни и комплексни влияния, които науката тепърва разгадава.
Така например, детоксикацията на определени пластификатори е компрометирана при деца с РАС и СДВХ, но не при всички. Изследователите смятат, че генните мутации при някои индивиди не позволяват BPA да бъде изчистен толкова добре от организма, което означава, че химикалът остава в тялото и потенциално може да причини увреждане на невроните.
Дали обаче едно разстройство на неврологичното развитие може да се провокира от пластификатор и на кой етап – в утробата, по-късно в живота или още преди зачеването – все още не е напълно известно.
Любопитни са обаче данните от едно проучване на UT Health San Antonio (2024), според което родителите с резултати за химическа непоносимост в горния десети персентил са 5,7 пъти по-склонни да съобщят за дете с аутизъм и 2,1 пъти по-вероятно със СДВХ.
Изследователите смятат, че експозицията на някои храни, алергени, лекарства и химикали като аромати, инсектициди и почистващи продукти може да предизвика освобождаване на хистамин в мастоцитите – мастни клетки, които първи реагират на имунната система. При определени хора излагането на химикали и вируси може да освободи хиляди възпалителни молекули, наречени медиатори, и да причини реакции, подобни на алергични. В резултат на това в организма настъпват възпалителни процеси, а рискът към заболявания се увеличава.
Ето защо не бива да се игнорира потенциалната връзка между химическата непоносимост при родителите и риска от аутизъм и СДВХ при техните деца. Това предполага, че намаляването на експозицията на токсични вещества преди и по време на бременност може донякъде да помогне за превенцията на тези състояния.
Използвани източници:
ADHD Statistics And Facts In 2024, Forbes
Аmerican Academy of Pediatrics, Autism rate rises to 1 in 36 children (2023)
Nield, D. Scientists Discover Heightened Toxicity Risk For Children With Autism, ADHD, Science Alert (2024)
Parental avoidance of toxic exposures could help prevent autism, ADHD in children, new study shows, University of Texas Health Science Center at San Antonio (2024)