Ендометриозата – причини, диагностика и лечение
Март е световен месец за осведоменост относно ендометриозата. По този повод ще обърнем внимание на всичко по-важно, което трябва да знаете за това малко познато, но коварно заболяване. С него живеят, понякога без да подозират, 1 на всеки 10 жени в репродуктивна възраст или близо 176 милиона по света.
Какво представлява ендометриозата?
Това е състояние, при което тъкан, подобна на тази, покриваща маточната кухина (ендометриума), се разпространява извън матката. Най-честите зони, които засяга ендометриозата, са яйчници и фалопиеви тръби. Възможно е ендометриозни огнища да се открият в пикочния мехур, дебелото черво, червата, а много рядко и извън тазовата кухина – например в белите дробове. В някои случаи ендометриалните клетки растат вътре в маточната стена. Това състояние се нарича аденомиоза.
Типично за ендометриозните клетки е, че те се повлияват активно от хормоналните промени в женския организъм. По време на менструален цикъл неправилно разположените ендометриални лезии се уголемяват и кървят в синхрон с ендометриума. Ако обаче маточната лигавица се излющва и изхвърля навън чрез менструацията, то ендометриалната тъкан остава в тазовата област, което може да доведе до:
- хронични възпаления
- сраствания
- силна болка
- проблеми със зачеването
Какви са причините за ендометриоза?
Въпреки че няма категорично доказателство какво точно причинява състоянието, все повече се налага тезата, че произходът на ендометриозата е комплексен и се влияе от генетични и имунологични фактори, както и от начина на живот и храненето на жената.
Ето и най-разпространените теории за произхода на ендометриозата.
Ретроградна менструация
Това е една от най-старите теории. Според нея ендометриозата е свързана с процес, наречен ретроградна менструация, който се среща при 90% от жените. При него част от менструалната кръв не напуска тялото, а се връща в тазовата кухина през фалопиевите тръби.
Възможно е менструалната кръв да изтича в тазовата кухина и заради хирургични белези вследствие на цезарово сечение или друг тип коремна операция.
Фамилна обремененост
Има предположения, че ендометриозата може да се предава по майчина или бащина линия на поколенията и засяга определени етнически групи повече от други. Въпреки това, някои учени смятат, че по-скоро епигенетичните фактори предопределят дали и как ще се развие състоянието.
Клетъчна трансформация
Други изследователи твърдят, че определени хормони променят клетките и ги превръщат в клетки, сходни с тези, съставляващи маточната лигавица.
Метастатична теория
Според нея клетки, подобни на тези в ендометриума, могат да се придвижват чрез кръвоносната или лимфната система до различни части на тялото и по този начин да създават ендометриозни огнища.
Имунологична теория
Ендометриозата все още не се счита за автоимунно заболяване, но поради възпалителната ѝ природа, тя може да провокира автоимунни реакции. Има изследвания, които намират корелация между ендометриозата и наличието на автоимунни заболявания като тиреоидит на Хашимото, системен лупус еритематозус, ревматоиден артрит, цьолиакия, множествена склероза и други.
Какви са симптомите на ендометриозата?
Симптомите на ендометриозата са различни и варират между леки, умерени и тежки. Не са рядко и случаите, при които заболяването протича безсимптомно.
Най-честото проявление на ендометриозата е болката. Основните симптоми, които се наблюдават, са:
- болезнена менструация
- тежко менструално кървене или нетипично кървене между менструациите
- болки по време на овулация
- болка по време на полов акт
- хронична тазова болка
- гастроинтестинални смущения
- смущения при уриниране
- безплодие
Тъй като изброените симптоми не са специфични само за ендометриозата, диагностицирането на заболяването често е трудно и отнема време.
Кой е застрашен от ендометриоза?
Сред рисковите фактори за развитие на заболяването са жени:
- между 30 и 40 години
- които не са раждали
- с цикъл повече от 7 дни и по-кратък от 28 дни
- с менструация, започнала преди 12 годишна възраст
- с фамилна обремененост
Как се диагностицира заболяването?
За да се потвърди или отхвърли състоянието, може да се приложат следните диагностични методи:
Гинекологичен преглед
Обикновено тук докладваните симптоми могат да насочат лекуващия лекар, че е възможно жената да страда от ендометриоза. Също така, при наличие на ендометриозни възли по задната стена на влагалището, те могат да се опипат и обикновено са силно болезнени.
Ултразвуково изследване
Прегледът с ехограф не дава пълна картина, но е в състояние да покаже наличието на ендометриозни (шоколадови) кисти в яйчниците, както и някои сраствания в маточните тръби, пикочния мехур или в ректо-вагиналното пространство.
Ядрено-магнитен резонанс
ЯМР на малкия таз е по-надежден метод за диагностициране на заболяването. Той може да покаже ендометриозните огнища и да определи към кой стадий спада заболяването.
Лапароскопия
Това е златен стандарт при диагностицирането на ендометриоза. Минимално инвазивната операция дава възможност директно да се визуализират ендометриозните лезии и дори да се вземе материал за изследване (биопсия).
Стадии на ендометриозата
Според Американска асоциация по репродуктивна медицина ендометриозата може да се класифицира в 4 фази. В коя от тях попада даденият пациент зависи от степента на разпространение на лезиите, наличието на сраствания и засягането на органите в тазовата кухина.
- Стадий I (минимален) – наблюдават се малки повърхностни лезии.
- Стадий II (лек) – има повече и по-дълбоко разположени ендометриални клетки.
- Стадий III (умерен) – лезиите са много и дълбоки. Може да има сраствания и малки ендометриозни кисти в единия или двата яйчника.
- Стадий IV (тежък) – наблюдават се множество дълбоки ендометриозни огнища и сериозни сраствания, както и големи кисти в яйчниците.
Любопитно за стадиите на ендометриозата е, че те не отчитат болката и наличните симптоми. Например, жена с ендометриоза в стадий I може да се оплаква от силни болки, а такава в стадий IV да няма никаква симптоматика.
Как се лекува ендометриозата?
За съжаление, все още няма ефективно лечение за ендометриозата, но съществуват различни варианти за благоприятно повлияване на симптомите ѝ. В зависимост от степента на заболяването, могат да се приложат следните методи на лечение.
Консервативно чрез медикаменти
На пациентката могат да се предпишат обезболяващи и/или определена хормонална терапия.
Хирургично
Чрез лапароскопия или класическа коремна операция могат да се открият и дори отстранят ендометриозните кисти и сраствания.
Комбиниран метод
При него се съчетават хирургична интервенция и медикаментозно лечение.
Подходящият хранителен режим, без възпалителни храни, умерената физическа активност и елиминирането на стреса също се препоръчват за облекчаване на състоянието.
Ендометриоза и безплодие
Ендометриозата е сред водещите причини за стерилитет при жените, като между 30% и 50% от пациентите с ендометриоза имат затруднения със забременяването.
В случай че ендометриозата засегне репродуктивните органи, тя може да попречи на зачеването по следните начини:
- ендометриозната тъкан около яйчниците може да блокира освобождаването на яйцеклетките и по този начин да възпрепятства овулацията
- срастванията могат да блокират пътя на сперматозоидите към фалопиевите тръби
- при осъществено оплождане, оплодената яйцеклетка може да не се придвижи успешно по тръбите към маточната кухина
Също така ендометриозата може да повлияе забременяването и като:
- доведе до хормонални нарушения в организма
- провокира автоимунни заболявания
- наруши рецептивността на маточната лигавица, където се имплантира ембрионът
Забременяването с ендометриоза е възможно, макар че може да отнеме повече време. За да се увеличат шансовете, понякога на жени с такова състояние се препоръчва асистирана репродуктивна техника като вътрематочна инсеминация или инвитро.
Тази статия е написана с образователна цел и информацията в нея не е предназначена за превенция, диагностика или лечение. Винаги се консултирайте с лекар или с друг здравен специалист, ако трябва да предприемете изследване, лечение или друг вид тип терапия.
Използвани източници
Johnson, T.C, Endometriosis, WebMed, March 02, 2020
Harada T. Dysmenorrhea and endometriosis in young women. Yonago Acta Med. 2013;56(4):81-84.
Koukoura O et al. DNA methylation in endometriosis (Review), Spandidos Publications, February 22, 2016
Nouri K et al. Family incidence of endometriosis in first-, second-, and third-degree relatives: case-control study. Reprod Biol Endocrinol. 2010;8:85. Published 2010 Jul 11. doi:10.1186/1477-7827-8-85
Rogers PA et al. Priorities for endometriosis research: recommendations from an international consensus workshop. Reprod Sci 2009;16(4):335-46.
University College London Hospitals. General information about Endometriosis. Accessed February 2014.