Ендометриозата – причини, диагностика и лечение

Март е световен месец за осведоменост относно ендометриозата. По този повод ще обърнем внимание на всичко по-важно, което трябва да знаете за това малко познато, но коварно заболяване. С него живеят, понякога без да подозират, 1 на всеки 10 жени в репродуктивна възраст или близо 176 милиона по света.

Какво представлява ендометриозата?

Това е състояние, при което тъкан, подобна на тази, покриваща маточната кухина (ендометриума), се разпространява извън матката. Най-честите зони, които засяга ендометриозата, са яйчници и фалопиеви тръби. Възможно е ендометриозни огнища да се открият в пикочния мехур, дебелото черво, червата, а много рядко и извън тазовата кухина – например в белите дробове. В някои случаи ендометриалните клетки растат вътре в маточната стена. Това състояние се нарича аденомиоза.

Типично за ендометриозните клетки е, че те се повлияват активно от хормоналните промени в женския организъм. По време на менструален цикъл неправилно разположените ендометриални лезии се уголемяват и кървят в синхрон с ендометриума. Ако обаче маточната лигавица се излющва и изхвърля навън чрез менструацията, то ендометриалната тъкан остава в тазовата област, което може да доведе до:

• хронични възпаления
• сраствания
• силна болка
• проблеми със зачеването

Какви са причините за ендометриоза?

Въпреки че няма категорично доказателство какво точно причинява състоянието, все повече се налага тезата, че произходът на ендометриозата е комплексен и се влияе от генетични и имунологични фактори, както и от начина на живот и храненето на жената.

Ето и най-разпространените теории за произхода на ендометриозата.

Ретроградна менструация

Това е една от най-старите теории. Според нея ендометриозата е свързана с процес, наречен ретроградна менструация, който се среща при 90% от жените. При него част от менструалната кръв не напуска тялото, а се връща в тазовата кухина през фалопиевите тръби.

Възможно е менструалната кръв да изтича в тазовата кухина и заради хирургични белези вследствие на цезарово сечение или друг тип коремна операция.

Фамилна обремененост

Има предположения, че ендометриозата може да се предава по майчина или бащина линия на поколенията и засяга определени етнически групи повече от други. Въпреки това, някои учени смятат, че по-скоро епигенетичните фактори предопределят дали и как ще се развие състоянието.

Клетъчна трансформация

Други изследователи твърдят, че определени хормони променят клетките и ги превръщат в клетки, сходни с тези, съставляващи маточната лигавица.

Метастатична теория

Според нея клетки, подобни на тези в ендометриума, могат да се придвижват чрез кръвоносната или лимфната система до различни части на тялото и по този начин да създават ендометриозни огнища.

Имунологична теория

Ендометриозата все още не се счита за автоимунно заболяване, но поради възпалителната ѝ природа, тя може да провокира автоимунни реакции. Има изследвания, които намират корелация между ендометриозата и наличието на автоимунни заболявания като тиреоидит на Хашимото, системен лупус еритематозус, ревматоиден артрит, цьолиакия, множествена склероза и други.

Какви са симптомите на ендометриозата?

Симптомите на ендометриозата са различни и варират между леки, умерени и тежки. Не са рядко и случаите, при които заболяването протича безсимптомно.

Най-честото проявление на ендометриозата е болката. Основните симптоми, които се наблюдават, са:

• болезнена менструация
• тежко менструално кървене или нетипично кървене между менструациите
• болки по време на овулация
• болка по време на полов акт
• хронична тазова болка
• гастроинтестинални смущения
• смущения при уриниране
• безплодие

Тъй като изброените симптоми не са специфични само за ендометриозата, диагностицирането на заболяването често е трудно и отнема време.

Кой е застрашен от ендометриоза?

Сред рисковите фактори за развитие на заболяването са жени:

• между 30 и 40 години
• които не са раждали
• с цикъл повече от 7 дни и по-кратък от 28 дни
• с менструация, започнала преди 12 годишна възраст
• с фамилна обремененост

Как се диагностицира заболяването?

За да се потвърди или отхвърли състоянието, може да се приложат следните диагностични методи:

Гинекологичен преглед

Обикновено тук докладваните симптоми могат да насочат лекуващия лекар, че е възможно жената да страда от ендометриоза. Също така, при наличие на ендометриозни възли по задната стена на влагалището, те могат да се опипат и обикновено са силно болезнени.

Ултразвуково изследване

Прегледът с ехограф не дава пълна картина, но е в състояние да покаже наличието на ендометриозни (шоколадови) кисти в яйчниците, както и някои сраствания в маточните тръби, пикочния мехур или в ректо-вагиналното пространство.

Ядрено-магнитен резонанс

ЯМР на малкия таз е по-надежден метод за диагностициране на заболяването. Той може да покаже ендометриозните огнища и да определи към кой стадий спада заболяването.

Лапароскопия

Това е златен стандарт при диагностицирането на ендометриоза. Минимално инвазивната операция дава възможност директно да се визуализират ендометриозните лезии и дори да се вземе материал за изследване (биопсия). 

Стадии на ендометриозата

Според Американска асоциация по репродуктивна медицина ендометриозата може да се класифицира в 4 фази. В коя от тях попада даденият пациент зависи от степента на разпространение на лезиите, наличието на сраствания и засягането на органите в тазовата кухина.

• Стадий I (минимален) – наблюдават се малки повърхностни лезии.
• Стадий II (лек) – има повече и по-дълбоко разположени ендометриални клетки.
• Стадий III (умерен) – лезиите са много и дълбоки. Може да има сраствания и малки ендометриозни кисти в единия или двата яйчника.
• Стадий IV (тежък) – наблюдават се множество дълбоки ендометриозни огнища и сериозни сраствания, както и големи кисти в яйчниците.

Любопитно за стадиите на ендометриозата е, че те не отчитат болката и наличните симптоми. Например, жена с ендометриоза в стадий I може да се оплаква от силни болки, а такава в стадий IV да няма никаква симптоматика.

Как се лекува ендометриозата?

За съжаление, все още няма ефективно лечение за ендометриозата, но съществуват различни варианти за благоприятно повлияване на симптомите ѝ. В зависимост от степента на заболяването, могат да се приложат следните методи на лечение.

Консервативно чрез медикаменти

На пациентката могат да се предпишат обезболяващи и/или определена хормонална терапия.

Хирургично

Чрез лапароскопия или класическа коремна операция могат да се открият и дори отстранят ендометриозните кисти и сраствания. 

Комбиниран метод

При него се съчетават хирургична интервенция и медикаментозно лечение.

Подходящият хранителен режим, без възпалителни храни, умерената физическа активност и елиминирането на стреса също се препоръчват за облекчаване на състоянието.

Ендометриоза и безплодие

Ендометриозата е сред водещите причини за стерилитет при жените, като между 30% и 50% от пациентите с ендометриоза имат затруднения със забременяването.

В случай че ендометриозата засегне репродуктивните органи, тя може да попречи на зачеването по следните начини:

• ендометриозната тъкан около яйчниците може да блокира освобождаването на яйцеклетките и по този начин да възпрепятства овулацията
• срастванията могат да блокират пътя на сперматозоидите към фалопиевите тръби
• при осъществено оплождане, оплодената яйцеклетка може да не се придвижи успешно по тръбите към маточната кухина

Също така ендометриозата може да повлияе забременяването и като:

• доведе до хормонални нарушения в организма
• провокира автоимунни заболявания
• наруши рецептивността на маточната лигавица, където се имплантира ембрионът

Забременяването с ендометриоза е възможно, макар че може да отнеме повече време. За да се увеличат шансовете, понякога на жени с такова състояние се препоръчва асистирана репродуктивна техника като вътрематочна инсеминация или инвитро.

^{Тази статия е написана с образователна цел и информацията в нея не е предназначена за превенция, диагностика или лечение. Винаги се консултирайте с лекар или с друг здравен специалист, ако трябва да предприемете изследване, лечение или друг вид тип терапия.}

Използвани източници

Johnson, T.C, Endometriosis, WebMed, March 02, 2020

Harada T. Dysmenorrhea and endometriosis in young women. Yonago Acta Med. 2013;56(4):81-84.

Koukoura O et al. DNA methylation in endometriosis (Review), Spandidos Publications, February 22, 2016  

Nouri K et al. Family incidence of endometriosis in first-, second-, and third-degree relatives: case-control study. Reprod Biol Endocrinol. 2010;8:85. Published 2010 Jul 11. doi:10.1186/1477-7827-8-85

Rogers PA et al. Priorities for endometriosis research: recommendations from an international consensus workshop. Reprod Sci 2009;16(4):335-46.

University College London Hospitals. General information about Endometriosis. Accessed February 2014.