Как да „спасим“ децата от продължителното екранно време?

В ера, доминирана от технологиите, децата стават все по-зависими от телефони, таблети, телевизори и компютри. Статистиките показват, че учениците прекарват средно по 7 часа и половина на ден пред екраните, превръщайки голяма част от младото поколение в т.нар. „iPad-деца“ (от англ. „iPad Kids“).

Привлекателността на джаджите и потенциалът им като помощни средства за родителите накара мнозина неволно да отгледат поколение, залепено за екраните. Какви обаче са последиците от продължителното екранно време и как родителите да се справят с цифровата зависимост, за да осигурят по-балансирано възпитание на децата си?

Данните от няколко психологически изследвания, публикувани във Forbes, разкриват колко лесно детето може да се пристрасти към екраните и какви са начините, за да се преобърне тази зависимост.

Какво превръща едно дете в „iPad Kid“?

Проучване, публикувано в списание Pediatrics, хвърля светлина върху разпространението на технологиите в домакинствата и ранния достъп на децата до екрани. Учудващо е, че до 4-годишна възраст половината от децата в извадката са имали собствен телевизор, а около три четвърти са притежавали собствени мобилни устройства. Най-тревожното е, че повечето деца са започнали да използват електронни устройства за забавление преди навършване на 1 година.

Според авторите, родителите избират да дадат екран в ръцете на децата си най-вече, за да:

• намерят занимание на децата си, докато вършат домакинска работа
• внесат спокойствие около времето за сън
• успокоят нервно или плачещо дете

Тази тревожна тенденция изглежда се подхранва от обществена промяна в родителските норми. В един забързан свят, в който родителите жонглират с множество отговорности, може да бъде трудно да се устои на привлекателността на екраните като удобен инструмент, с който се управлява времето и поведението на децата. Лекотата, с която таблетът може да успокои неспокойно дете по време на натоварен или изморителен ден, може да накара родителите да пренебрегнат негативното дългосрочното въздействие от прекомерната употреба на екрани.

Когато екраните се превърнат в стандартно решение за убиване на скуката и потушаване на детския рев, мъниците рискуват да загубят връзката със света около тях. Мигновеното удовлетворение, осигурено от цифрово устройство, съчетано със завладяващата природа на екранното съдържание, може да създаде зависимост, която надхвърля простото забавление.

Ефекти от прекомерното екранно време върху децата

Според проучване на Australasian Journal of Early Childhood, разбирането на разликата между активно и пасивно време пред екрана е от решаващо значение, когато оценяваме въздействието на технологиите върху децата.

Доказано е, че активното време пред екрана, което включва физически ангажиращи дейности (напр. активни видеоигри като Nintendo Wii, PlayStation Move и др.) или когнитивно ангажиращи дейности (напр. писане на домашни работи, игри за развиване на визуални или пространствени умения), има положителен ефект върху децата. Този тип време пред екрана може да подобри академичните постижения, концентрацията, социализацията и умението за решаване на проблеми при децата.

От друга страна, пасивното време пред екрана, базирано просто на безцелно консумиране на медийно съдържание (напр. гледане на телевизия, YouTube, скролване в социални медии и т.н.), може да бъде пагубно за децата. Използването на екраните по този начин често е свързано проблеми като детско затлъстяване, нарушения във вниманието, когнитивното развитие и езиковите умения.

Не всяко пасивно време пред екрана е вредно. Някои образователни програми и интерактивни приложения могат да бъдат положителни за учебния опит на детето. Ако обаче то проявява някои признаци на нездравословна мания за пасивно време пред екрана, родителят трябва да се намеси. Сред обезпокоителните сигнали са:

• Постоянна съпротива на детето да участва в дейности извън екрана
• Труден преход от екранно време към други задачи
• Категоричен приоритет на цифровото съдържание пред взаимодействията в реалния свят

Екраните могат да управляват детските емоции и реакции, възпрепятствайки развитието на основни механизми за справяне. Виртуалният свят, изпълнен с постоянни стимули и бързи награди, може да се превърне в предпочитан за детето, измествайки по-бавните, но иначе жизненоважни преживявания от реалния свят, които са от съществено значение за развитието на търпение, устойчивост и социални умения.

Как да регулирате екранното време на детето?

Съпричастност, разбиране и търпение са ключовите думи, с които родителите трябва да подходят към регулирането на екранното време на своите деца. Изследванията подчертават предимствата на подхода „седмица без екрани“ като трансформираща отправна точка за родителите, които се опитват да балансират използването на технологиите в живота на децата си.

Родителите, опитали този метод, потвърждават, че децата им са били по-щастливи, когато са участвали заедно в реални дейности, сравнено със самостоятелно прекараното време пред екрана. Тези родители също така открили, че веднъж поставили ограничение за екранното време, занапред имали по-голям успех да контролират използването на електронни устройства от децата им.

Ето какви са стъпките, последващи приложението на метода „седмица без екрани“.

• Направете оценка след седмица без екрани. Обърнете внимание какво е въздействието на ограничението върху поведението, настроението и динамиката на вашето дете. Въз основа на вашите наблюдения, задайте подходящи за възрастта граници за екранно време, като вземете предвид нуждите от развитие на вашето дете.
• Установете ясни граници. Изчакайте поне до двегодишна възраст, за да въведете екранно време без надзор, като дадете приоритет на висококачествено образователно съдържание. Малките деца ще се възползват повече от практически дейности, отколкото от екрани по отношение на етапите на тяхното развитие. Докато детето ви расте, задайте подходящи за възрастта дневни ограничения на времето пред екрана и използвайте родителски контрол, за да сте сигурни, че съдържанието е в съответствие с ценностите и възрастта на детето. Този подход предпазва от неподходящо съдържание и култивира отговорни навици пред екрана от ранна възраст.
• Дайте пример. Децата копират поведението на възрастните. Самите вие демонстрирайте здравословни навици по отношение на използването на електронни устройства. Активно участвайте в дейности извън екрана, за да подчертаете важността на баланса.
• Правете неща заедно. Насърчавайте дейности, които включват взаимодействие лице в лице, като настолни игри, игра на открито или семейни излети. Може дори да помислите за време, в което използвате технологии заедно с детето си. По този начин ще култивирате здравословни навици по отношение на екранните, докато правите неща заедно. Всъщност, укрепването на връзката между родител и дете е от ключово значение за минимизиране на прекомерната зависимост от екрана.
• Дайте възможност на детето само̀ да ограничи времето си пред екрана. Насърчавайте детето да поеме активна роля в управлението на екранното си време. Научете го как да задава таймери за ежедневни сесии на екрана. Така то ще получи ценни умения да управлява времето си и ще може само̀ да прецени кога да премине към друга дейност, различна от екрана. Въвличайки децата в процеса, вие внушавате чувство за отговорност и автономност, насърчавайки здравословен баланс между технологиите и други офлайн обогатяващи преживявания.
• Създайте зони без екрани. Определете конкретни зони в дома си, където екраните не са разрешени, като наложите баланс между технологична и нетехнологична среда. Например, спалнята може да е зона, в която екраните не са позволени.

Отглеждането на дете в дигиталната ера може да изглежда като предизвикателство, но има много възможности пред родителите да изградят здравословна връзка на децата с технологиите. Първата стъпка за това се корени в разбирането на въздействието от прекомерното използване на екрани и прилагане на практически стратегии за регулирането им. Родителите, които дават приоритет на семейните взаимодействия, игрите на открито и споделените преживявания, отглеждат поколение, което е не само технологично грамотно, но и с по-добра емоционална устойчивост и социални умения.

Превод: “A Psychologist Teaches Parents How To Fix An ‘iPad Kid’”, Forbes, 2024