Колко важни са омега-3 мастните киселини за репродуктивното здраве и бременността? (Част II)

В предходната статия видяхме, че омега-3 мастните киселини като алфа-линоленовата киселина (ALA/ АЛК), ейкозапентаеновата киселина (EPA/ ЕПК) и докозахексаеновата киселина (DHA/ ДХК) могат да окажат благотворно въздействие на репродуктивните функции при жените и мъжете.

Оказва се обаче, че тези киселини са полезни не само в периода преди зачеване, но и по време на бременността – както за майката, така и за нейното бебе.

Установено е, че подходящият прием на омега-3 мастните киселини действа благоприятно на вътреутробния растеж на бебето, подобрява неврологичното му развитие, намалява риска от развитие на гестационен диабет и честотата на преждевременните раждания.

По дълга бременност и по-тежки бебета?

Основният интерес към темата омега-3 мастни киселини и бременност води началото си от 80-те години на XX век, когато датски изследователи установяват, че жените, живеещи на Фарьорските острови, раждат бебета, които са с 194 г по-тежки, а бременността им продължава с около 4 дни повече от жените, живеещи в континентална Дания. Разковничето на този феномен според учените било фарьорската диета, която съдържала значително повече омега-3 мастни киселини и по-малко омега-6 мастни киселини, отколкото датската диета.

Същите учени решили да разширят проучването си и валидират предходните резултати. За целта събрали бременни жени в 30 г.с. и ги разделили в няколко групи според хранителния режим. Бременните от първата група получили добавка с рибено масло (2,7 г омега-3 мастни киселини, от които 920 мг – DHA), на втората група бил включен зехтин, а третата група не приемала никакви добавки. Според заключението, жените от групата с рибеното масло имали гестационен период с 4 дни повече от бременните в останалите две групи, а бебетата им тежали с около 107 г повече от тези на жените, приемащи зехтин, и 43 г повече от майките, които не приемали никакви добавки.

Сходно норвежко проучване обобщава резултатите за 2 групи жени за период от 17 г.с. до 3 месеца след раждането. Първата група получавала като дневна добавка масло от черен дроб на треска (2632 мг омега-3 мастни киселини, от които 1183 мг – DHA), а втората група – царевично масло. Изненадващо, учените не установили съществена разлика между продължителността на бременността и теглото на родените бебета в двете групи. Въпреки това, при изследване на самите новородени, тези с по-висока концентрация на DHA в кръвта имали 9,3 дни по-дълъг гестационен период от бебетата с по-ниски нива на DHA. Следователно, може да се заключи, че количеството DHA, което бебето получава вътреутробно, е обвързано с приема на майката.

По-развити нервна система и зрение

Доказано е, че бурното развитие на нервната система и очите (най-вече усъвършенстването на ретината) се случва във втората половина на бременността – главно през третия триместър. На тази основа се смята, че допълването на майчината диета в този период с омега-3 мастни киселини, особено DHA, е важно за по-дълга бременност, по-добро зрение, умствени и психомоторни умения на децата.

Омега 3-мастните киселини подпомагат неврологичното развитие при бебетата в третия триместър, като количеството DHA, натрупващо се в мозъка за този период, е 14,5 мг на седмица. Всъщност, DHA e преобладаващата мастна киселина, открита в мозъка, но нейното разпределение в органа не е равномерно. Например, сред участъците с най-голяма концентрация на DHA са синаптичните мембрани, астроцитите и миелинът около аксоните на невроните.

Мозъците на бебета, родени преди 33 г.с., имат относителен дефицит на DHA в сравнение с мозъците на бебета, родени на термин. При някои от недоносените бебета се наблюдава трайно намален обем на сиво и бяло вещество, което впоследствие може да доведе до някои затруднения в психомоторните функции.

От друга страна, омега 3-мастните киселини имат съществено значение за развитието на зрението при бебетата. Установено е, че високата концентрация на DHA в ретината оптимизира флуидността на фоторецепторните мембрани, защитава и подобрява зрителната функция. Неслучайно, някои учени твърдят, че състояния като ретинопатия на недоносеното при бебета, родени преждевременно или с много ниско тегло, се повлияват добре от допълнителен прием на омега 3-мастни киселини.

Намален риск от преждевременно раждане

Не са малко проучванията върху дефицита на омега 3-мастни киселини и риска от преждевременно раждане. Според подобно изследване, жените, които консумират по-малко от 150 мг омега 3-мастни киселини дневно, могат да родят по-рано от предвиденото. Рискът от преждевременно раждане бил изчислен на 7.1% за бременните, които не приемали омега 3-мастни киселини, срещу 1.9% за жените, които включвали в менюто си естествени DHA/EPA източници или добавки. 

А тежките метали?

Препоръчителният дневен прием на омега 3-мастни киселини за бременни е 650 мг, от които 300 мг – DHA. Имайки предвид, че растителните варианти като алфа-линоленова киселина (ALA/ АЛК) осигуряват изключително малък процент от дневния прием, пред бременните остава дилемата да набавят необходимото количество омега 3-мастни киселини от естествени храни като риба и морски дарове и/или хранителни добавки.

Проблемът с рибата и морските дарове е рискът от натравяне с живак и други тежки метали. Според Американската агенцията за опазване на околната среда и Американския колеж по акушерство и гинекология бременните могат да консумират около 340 г риба и морски дарове седмично от видовете с ниско съдържание на живак, без това да оказва потенциален риск върху тяхното бебе. Сред препоръчителните за консумация са скариди, сьомга, минтай, сом и сардини, в които може да се съдържа пренебрежимо малко количество живак.

Все пак, важно е да се проверява произходът на консумираните риби и морски дарове при планиране на бременност и в периода след това, а приемът на добавки, съдържащи EPA и DHA, задължително трябва да бъде консултиран с лекар, за да бъде съобразен с индивидуалния здравословен статус на бременната.

^{Тази статия има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.}

Използвани източници

Coletta JM, Bell SJ, Roman AS. Omega-3 Fatty acids and pregnancy. Rev Obstet Gynecol. 2010;3(4):163-171.

Greenberg JA et al. Omega-3 Fatty Acid Supplementation During Pregnancy. Review in Obstetrics and Gynecology. 2008 Fall; 1(4): 162–169.

Malamas A, Chranioti A, Tsakalidis C, Dimitrakos SA, Mataftsi A. The omega-3 and retinopathy of prematurity relationship. Int J Ophthalmol. 2017;10(2):300-305. Published 2017 Feb 18. doi:10.18240/ijo.2017.02.19

Mozurkewich, E. Role of Omega-3 Fatty Acids in Maternal, Fetal, Infant and Child Wellbeing, MedSpace

Omega-3 Fatty Acids, National Institutes of Health, достъпно на https://bit.ly/3A9NXWV

Querques G, Forte R, Souied EH. Retina and omega-3. J Nutr Metab. 2011;2011:748361. doi:10.1155/2011/748361