Кратка история на цезаровото сечение – от древността до днес

Цезаровото сечение, познато и като секцио, е все по-популярен метод на родоразрешение в наши дни. Концепцията, при която бебето се изважда чрез разрез на коремната стена и стената на матката, обаче не е нова. Тя е залегнала още в древността, развива се през средните векове, за да се усъвършенства с напредъка в медицината в края на XIX век.

Днес цезаровото сечение е рутинна, но животоспасяваща операция при редица състояния, застрашаващи майката и бебето, въпреки че често се избира и по немедицински причини. В миналото секциото е било рисковано начинание, извършвано при крайна необходимост и в повечето случаи завършвало със сигурна смърт на родилката и нейното бебе.

Поглед към митовете и древните народи

Следи, свързани с идеята за цезарово сечение, могат да се намерят в древните източни и западни култури. Макар тези истории да остават в сферата на фолклора и да са със съмнителна точност, те показват, че народите в миналото все пак разсъждавали по темата. В древногръцката митология Аполон извадил Асклепий от тялото на убитата му майка, а момченцето оцеляло, за да се превърне по-късно в бог-лечител. Рисунки от времето на Древен Китай дори изобразяват манипулацията, извършвана очевидно на живи жени.

Официално древните римляни са тези, които първи документират и прилагат цезаровото сечение като медицинска процедура. Дори има хипотеза, че терминът „цезарово сечение“ произлиза от името на император Юлий Цезар, който според някои източници е роден именно по този начин. По-вероятно е обаче името да идва от латинския глагол „caedare“, което означава „режа“.

В Древен Рим, а и няколкостотин години след това, към цезаровото сечение се прибягвало най-вече, за да се даде възможност на бебето да оцелее. Майката почти нямала шанс, защото дори и да преживеела операцията, инфекциите след това почти сигурно я погубвали. Нещо повече, римляните имали закон – Lex Caesarea, според който било задължително бебето на умираща или починала родилка, която не е могла да роди вагинално, да бъде извадено чрез коремен разрез. В повечето случаи прогнозата за самите бебета също не била добра, тъй като те рядко оцелявали заради недостиг на кислород.

Секциото през Средните векове и Ренесанса

Дори в тъмния период на Средновековието се появяват сведения, които постепенно дават надежда, че цезаровото сечение може да завърши с благоприятен изход за майката и бебето. Може би първото писмено сведение със щастлив край е от 1500 г. Тогава един кастратор на прасета в Швейцария – Якоб Нуфер – извършва първото успешно цезарово сечение, за да спаси съпругата си, която не могла да роди в продължение на дни. Според данните, които няма как да не подложим на съмнение, жената оцеляла и след това родила естествено още 5 деца, а бебето ѝ доживяло до 77 годишна възраст.

С напредването на познанията в областта на науката и медицината по време на Ренесанса зачестяват и историческите записи за все повече успешни цезарови сечения. Самият термин „цезарово сечение“ също претърпява промяна през 1598 г. след публикуването на книгата за акушерство на Жак Гилимо, където за първи път е употребена думата „секцио“.

Нови надежди за цезаровото сечение през XIX век

През втората половина на XIX век медицината и особено хирургията претърпяват значителен подем благодарение на техническите иновации и научните открития. Появата на анестетиците революционизира цезаровите сечения, като не само помага за обезболяването, но и спомага да се намали честотата на майчината смъртност заради шока от екстремната болка.

През 1876 г. италианският гинеколог и хирург д-р Едуардо Поро намалява драстично майчината смъртност при секцио, като прилага хистеректомия – премахване на матката, за да се намали времетраенето на операцията и рискът от голяма кръвозагуба.

Смята се, че първото модерно цезарово сечение е извършено на 25 септември 1881 г. от гинеколога д-р Фердинанд Адолф Керер. Той за първи път прилага операция с напречен разрез в долната част на матката – похват, който минимизира кървенето и по-късно ще бъде усъвършенстван от други негови колеги, за да се прилага и до днес.

Напредъкът на медицината в областта на обезболяването и редуцирането на кръвозагубата обаче не може да се справи с другия проблем при цезаровите сечения – следоперативни инфекции, които често погубват родилките. Нещо, което ще се промени с появата на първия съвременен антибиотик – пеницилинът, който намалява майчината смъртност при раждане.

Секциото днес – модерен избор или необходимост?

Въпреки минимизираните рискове за майката и бебето при „модерното“ цезарово сечение, процентът му на приложение към 1940 г. е около 5% от всички раждания. Едва в средата на 60-те години на миналия век популярността му започва да нараства драстично – тенденция, валидна и днес. От 1965 до 1985 г. честотата на раждане с цезарово сечение се е увеличила с над 400%, а за миналата година по данни на СЗО 1 на всеки 5 раждания е било оперативно.

Използвани източници:

A case report of modified Porro caesarean hysterectomy on mother with hemorrhagic shock and severe anemia due to placental abruption, International Journal of Surgery Case Reports

Volume 79, (2021), Pages 135-137

Cesarean Section – A Brief History, U.S. National Library of Medicine, достъпна на https://bit.ly/33axnKX

Cesarean section, Encyclopaedia Britannica, достъпна на https://bit.ly/3q0SqZi

Caesarean section rates continue to rise, amid growing inequalities in access. WHO (2021), достъпна на https://bit.ly/3G2HIqM

Reasons for a C-Section: Medical, Personal, or Other. Healthline (2016), достъпна на https://bit.ly/3zxZdMY