Микрохимеризъм – потенциални ползи и рискове за здравето на жената

Микрохимеризмът е наличието на клетки от един индивид в друг генетично различен индивид. Бременността е основната причина за естествен микрохимеризъм чрез трансплацентарен двупосочен трафик на клетки между майката и бебето. Мигриралите клетки могат да останат в организма на жената и нейното потомство за дълги периоди и дори десетилетия. Този феномен кара много учени да изследват връзката между фетално-майчиния микрохимеризъм и патогенезата на различни заболявания, сред които системна склероза, системен лупус еритематозус, автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, първична билиарна цироза и ювенилни възпалителни миопатии. От друга страна, редица изследвания демонстрират обещаващата роля на микрохимерните клетки в майчиния отговор на тъканни наранявания, което показва, че микрохимеризмът може би не е само негативен по отношение на женското здраве.

Преди да проследим как микрохимеризмът може да влияе на здравето, нека да разгледаме какво представлява самият феномен в рамките на бременността.

Микрохимеризъм и бременност

Известен факт е, че за да се поддържа вътреутробния живот на бебето по време на бременност има фетално-майчина обмяна на кръвни газове, хранителни вещества и отпадъци през плацентата. Тези обмени са насочени, тъй като кислородът и хранителните вещества, доставяни от майката, се получават от бебето в замяна на въглероден диоксид и различни метаболитни отпадъци, които то произвежда. Тоест, по време на бременност има обратим трансфер на майчини, фетални и плацентарни клетки – т.нар. естествен микрохимеризъм, който може да се раздели на три категории:

Фетален микрохимеризъм: микрохимерни клетки от бебето към майката по време на бременност или раждане. Този трансфер на клетки започва от 4-та или 5-та седмица след оплождането и продължава през цялата бременност. Наличието на тези фетални микрохимерни клетки може да бъде открито до 30 дни в следродилния кръвен поток на майката, но понякога и доста по-дълго.
Майчин микрохимеризъм: микрохимерни клетки от майката към бебето по време на бременност или раждане. По време на вътреутробното развитие и в ранния неонатален живот на бебето, микрохимерни клетки на майката са открити в различни негови органи, като кожа, тимус, далак, черен дроб и щитовидна жлеза
Микрохимеризъм при многоплодна бременност: обмен на клетки между фетусите в матката

Процесът на фетално-майчин обмен на клетки се засилва с напредване на бременността. Един от начините учените да открият наличието на микрохимерни клетки на бебето в различни органи на майчиния организъм е чрез проследяване на мъжкa Y-хромозома, тъй като женската Х-хромозома е по-трудна за разграничаване от гените на майката. Именно така изследователите могат да правят различни спекулации за ролята на микрохимеризма в последващото майчино здраве и развитието на някои заболявания.

Микрохимеризъм и мозъчни заболявания

Микрохимерните клетки могат да се открият почти навсякъде в човешкото тяло. Дори в органи като мозъка и очите, които по правило се считат за имунопривилегировани (т.е. органи, които дори при досег с определени вируси, имат по-малък риск от развитие на възпалителни процеси или реакция на имунната система). Независимо от този факт и от кръвно-мозъчната бариера, женският мозък е един от органите, в които се откриват микрохимерни клетки от фетален произход. Според проучване, публикувано в PLOS ONE, учените анализират мозъците на 59 починали жени на възраст от 32 до 101 години, които били майки на момчета. Те открили, че 63% от тях имали следи от фетални клетки с Y хромозома в различни части на мозъка си. Нещо повече, изследователите открили, че жените с болест на Алцхаймер е по-малко вероятно да имат мъжка ДНК в мозъка си, отколкото жените без такава диагноза. Наличните данни обаче не са достатъчни, за да се заключи, че синовете „предпазват“ майките си от развитие на неврологично заболяване. Съществуват и други данни, затрудняващи интерпретацията. Според едни от тях Алцхаймер е по-вероятно да се развие при жени с по-висок брой бременности, сравнено с такива, които не са раждали.

Ролята на микрохимеризма при автоимунни заболявания

Около 80% от всички хора с автоимунни заболявания са жени. Има различни хипотези за това, сред които метаболитни причини и по-остри имунни реакции при жените, сравнено с мъжете. Напоследък изследователите са започнали да търсят и връзката на микрохимеризма с някои автоимунни заболявания, наблюдавани основно при жените. Например, прогресивната системна склероза, известна също като склеродермия, е автоимунно заболяване, което засяга предимно жени в следродилните им години и има поразителна прилика с болестта на присадката срещу приемателя (GvHD). Тя представлява реакция на несъвместимост при субект (приемател) с ниска имунологична компетентност, който е бил реципиент на имунологично компетентна лимфоидна тъкан от имунологично различен от приемателя донор.

Феталните клетки, персистиращи в майчиния организъм години след раждането, са способни да се диференцират в зрели имунокомпетентни клетки като лимфоцити, моноцити и NK клетки. Тези клетки могат да разпознават специфични за майката антигени и да се активират при определени условия. Изглежда разумно да се предположи, че феталните клетки, персистиращи в майчиното кръвообращение или тъкани, могат да медиират Болестта на присадката срещу приемателя, водеща до развитие на автоимунно заболяване.

Освен склеродермията, други автоимунни заболявания, при които са открити фетални Y-хромозоми десетилетия след бременността, са:

Тиреоидит на Хашимото
Системен лупус еритематозус
Синдром на Сьогрен

Ролята на микрохимеризма при раковите заболявания

Феталният микрохимеризъм обаче може да има благоприятно въздействие при развитието на определени злокачествени заболявания при жените. Например, родилите жени с открити микрохимерни фетални клетки имат по-малък риск от развитие на рак на гърдата.

Микрохимеризмът може да има и защитна роля при рак на яйчниците. Имайки предвид, че броят на микрохимерните клетки при родили жени намалява постепенно след бременността, и че ракът на яйчниците се развива с най-висока честота при жени в постменопауза, е възможно микрохимерни фетални клетки да предпазват жената от развитие на рак на яйчниците. Особено ако бременността е била в по-късна репродуктивна възраст.

Доказано е също, че микрохимерните фетални клетки се струпват в белодробни тумори при жени десетилетия след бременността. Тяхната честота е няколко пъти по-висока в белодробните тумори, отколкото в околната здрава белодробна тъкан. Феталните клетки могат да бъдат „наети“ от костния мозък в туморните участъци, където те поемат своята роля в имунологичното наблюдение и възстановяването на тъканите.

Роля на микрохимеризма в зарастяването на рани

Учените наблюдават и още един положителен ефект на микрохимерните фетални клетки – тяхната благоприятна роля в отговор на тъканно увреждане.

Установено е, че микрохимерните фетални клетки могат да експресират колаген I, III и TGF-β3 в зараснали майчини белези. Идентифицирането на мъжки фетални клетки в зараснали белези от цезарово сечение на майката след бременност предполага, че вероятно в отговор на сигнали, получени от нараняване на кожата на жената при секцио, феталните клетки мигрират към мястото на увреждане, за да участват във възстановяването на тъканите на майчиното тяло или да се размножават локално.

Използвани източници

Bryan JN. Fetal Microchimerism in Cancer Protection and Promotion: Current Understanding in Dogs and the Implications for Human Health. AAPS J. 2015 May;17(3):506-12. doi: 10.1208/s12248-015-9731-y. Epub 2015 Feb 19. PMID: 25693490; PMCID: PMC4406952.

Chan WF, Nelson JL. Microchimerism in the human brain: more questions than answers. Chimerism. 2013 Jan-Mar;4(1):32-3. doi: 10.4161/chim.24072. Epub 2013 Jan 1. PMID: 23434631; PMCID: PMC3654737.

Choi, C. Son’s DNA Shows Up in Mom’s Brain. LiveScience (2012)

Shrivastava S, Naik R, Suryawanshi H, Gupta N. Microchimerism: A new concept. J Oral Maxillofac Pathol. 2019 May-Aug;23(2):311. doi: 10.4103/jomfp.JOMFP_85_17. PMID: 31516258; PMCID: PMC6714269.