Подкрепата на една по-специална бременност

Всяка бременност има нужда от специално съпровождане. Както на майката, така и на бебето, вътреутробно.

Всяка майка заслужава по време на този тъй специален и чувствителен период да получи психическа, социална и телесна подкрепа, както от страна на медицински и немедицински екип, така и от страна на партньора си и нейните близки.

Причините за крехкостта на майката по време на бременност се корени в промените, които настъпват в тялото. Едно тяло, което започва да има по-големи нужди от грижа и внимание. Едно тяло, което може да възпрепятства нормалния ритъм на живот.

Особено внимание е редно да се обърне на по-специалните бременности. В тази категория влизат много дълго чаканите бебета – тогава, когато забременяването е твърде дълго планиран процес, тогава, когато се налага асистирано зачеване, тогава, когато има предишни загуби на бременността. Тогава жената и обкръжението ѝ са особено чувствителни към нуждите на това тяло. Към което тяло трябва да се отнасяме внимателно, с нужната грижа и подкрепа.

Тук освен традиционните преживявания през бременността се добавя и страхът, дали тази по-специална бременност ще се развие добре и дали ще може да бъде докрай износено бебето. От друга страна нуждите на това тяло възпрепятстват още повече нормалния ход на живота. Промяната в хормоналния баланс и усещането за това, че като че ли тялото води собствен ход и има собствени нужди, могат да бъдат преживени болезнено.  Поради гореописаните причини е възможно да е затруднено свързването с бебето, което свързване може да е както трудно и преживяно като далечно и невъзможно, така и обратното – може да бъде преживяно като твърде близко и сливащо с бебето. И в двата случая майката би се нуждаела от подкрепа, на първо място от страна на партньора ѝ и нейните близки.

Емоционална подкрепа и грижа

Разговорите не само за самата бременност и промените в тялото, но и разговорите около бъдещото бебе биха могли да помогнат на бременната да премине по-леко през страховете си. Ритуали, заимствани от американската култура като „бейби шауер“, са особено смислени. Тогава, когато бебето е мислено не само от майката, но и от близките ѝ и приятелките ѝ. Разговорите около бебето, радостта от бъдещата му поява, представите за него – всичко това би помогнало за изработване на психическо пространство за него. Идеята, че бебето е не само отговорност на майката, но и носено като мисъл от заобикалящата общност, биха помогнали цялостният процес да стане по-поносим.

Лично време и интереси

От друга страна създаване на пространство за радост и занимания, свързани с лични интереси, биха могли да помогнат на майката да изнесе по-леко изискванията на тялото и фокусът да не е само около страха, свързан с крехкостта на бременността. Което би помогнало на по-късен етап като превенция за едно твърде силно психологическо „слепване“ с бебето.

Ролята на партньора

Ролята на партньора, който да поеме грижата за жената, е също толкова важна, колкото социалната подкрепа от страна на обкръжението. Това отношение на брачната връзка би спомогнало и на по-късен етап в порастването на детето.

Свързването с бебето

Често жените, които имат предхождащи затруднения, споделят за това, че трудно успяват да се свържат с бебето поради страх да не го изгубят отново и с цел запазване на психичните си сили. Тук особено биха помогнали участие в различни майчински групи по интереси или майчински кръгове, в които, заедно през преживяването на другите жени, майката да може да се отпусне и да започне да мечтае бебето. Подготовката за стаята на бебето, плетене или купуване на дрешки, организиране на бременна фотосесия биха спомогнали за вплитане на бебето в реалността.

Автор: Анастасия Грозева, психолог, психотерапевт