Влияе ли изкуственият интелект върху критичното мислене? Ново проучване поражда тревоги

С разрастващото се използване на изкуствения интелект (ИИ) в образованието и ежедневието, ново изследване на учени от MIT Media Lab поставя важен въпрос: възможно ли е прекаленото разчитане на ИИ, като ChatGPT, да отслабва когнитивните ни способности и критичното мислене?

В рамките на проучването, 54 млади възрастни (между 18 и 39 години) от района на Бостън били разделени в три групи. Те трябвало да напишат няколко кратки есета по зададени теми – едни с помощта на ChatGPT, други използвайки Google, а трети – без никакви помощни средства. По време на писането, електроенцефалография (ЕЕГ) записвала мозъчната активност на участниците в 32 мозъчни области.

Резултатите показали тревожна тенденция: групата, използвала ChatGPT, показала най-ниска мозъчна ангажираност и значително по-слаби резултати на невронно, езиково и поведенческо ниво. С всяко следващо есе участниците ставали все по-пасивни, като много от тях към края на проучването просто копирали и поставяли съдържание, генерирано от ChatGPT. Това, според авторите на изследването, може да има дългосрочни негативни последици за обучението – особено при млади хора.

Авторът на изследването д-р Наталия Космина споделя, че макар изследването все още да не е преминало през научна проверка, резултатите са толкова важни, че е решено да бъдат публикувани предварително. Основната ѝ тревога: обществената зависимост от LLM (големи езикови модели) за бърз достъп до информация може да се окаже за сметка на дългосрочното когнитивно развитие, особено при подрастващи.

„Дайте ми само есето…“

По време на експеримента, участниците от ИИ групата създавали почти идентични есета – без оригиналност и с повтарящи се формулировки. Според двама преподаватели по английски език, те били „без душа“. ЕЕГ сканирането показало ниски нива на изпълнителен контрол и концентрация. При третото есе много от участниците вече просто използвали командата: „напиш ми есето, редактирай това изречение и съм готов“.

В контраст, участниците, които писали без каквито и да било помощни средства, показали най-силна мозъчна свързаност в алфа, тета и делта честотите – свързани с творческо мислене, натоварването на паметта и дълбоката семантична обработка. Те се чувствали по-ангажирани, по-удовлетворени и демонстрирали по-голямо чувство за собственост върху създаденото.

Групата, използвала Google, също показала активна мозъчна дейност и висока удовлетвореност. Това поставя важен акцент върху разликата между търсене на информация и пасивно получаване на готово съдържание.

Опасности за развиващия се мозък

Д-р Космина подчертава, че особено уязвими са децата и тийнейджърите, чийто мозъци все още се развиват. Тя е особено притеснена от евентуални бъдещи инициативи, които да интегрират LLM модели в образованието на най-малките – нещо, което според нея би било „крайно вредно“. Психиатърът д-р Зишан Хан също предупреждава, че прекомерната зависимост от ИИ в ученето може да доведе до влошаване на паметта, способността за справяне с трудности и устойчивостта на мозъка.

Иронично, след излизането на статията, мнозина използвали ChatGPT, за да направят обобщена версия на публикуваните данни – нещо, което авторите предвидливо саботирали, като поставили в нея „капан“ за LLM модели (инструкция, която подвежда автоматичното обобщаване).

Има ли „здравословен“ начин да използваме AI?

Интересен момент от изследването бил финалната задача: участниците трябвало да пренапишат едно от есетата си, но при разменени условия. Групата, използвала преди ChatGPT, този път пишела сама, като на финала показала слабо припомняне и ниски когнитивни резултати. От друга страна, другата група, която този път получила възможност да използва ИИ, го направила умерено и с активна редакторска роля. Този подход, според авторите, е признак, че когато се използва съзнателно и с цел подкрепа, а не замяна на мисленето, ИИ може да подпомогне обучението.

Към момента Космина и екипът ѝ работят по подобно изследване в сферата на програмирането – където предварителните резултати са „дори по-лоши“. Това може да има сериозни последствия за компании, които планират да заменят млади програмисти с изкуствен интелект.

Извод

Изследването е предварително и с ограничена извадка, но повдига ключов въпрос за баланса между технологичното удобство и когнитивното развитие. Въпросът не е дали да използваме ИИ, а как го правим. Образованието трябва да бъде не само цифрово, но и критично – защото интелектът, изкуствен или не, не трябва да измества човешката мисъл, а да я стимулира.

Източник: Chow, A, ChatGPT May Be Eroding Critical Thinking Skills, According to a New MIT Study, Time, 2025