Спорното родителство и химеризмът

В предходната статия ви запознахме с понятието химеризъм – изключително рядко генетично състояние с около 100 документирани случая в съвременната медицина. Най-общо под химеризъм се разбира наличието на клетки от един индивид в друг генетично различен индивид. Той може да бъде вроден (естествено придобит по време на бременността) или изкуствено придобит (например при трансплантация на тъкани или органи).

Днес ще разгледаме конкретни примери на химеризъм, за да разберем как състоянието е замаскирало валидността на биологичното родителство при няколко семейства.

Може ли ДНК тестът за бащинство да е фалшиво отрицателен?

В повечето случаи на химеризъм смесването на ДНК става в кръвта, но е възможно да се случи и по друг начин – например чрез репродуктивната система. Това означава, че родител с химеризъм може да предаде два или повече комплекта ДНК на детето си. Например, едно дете може да получи два комплекта ДНК от майка си и един от баща си.

Съществуват и няколко документирани случаи на биологични родители, които разбират, че всъщност „не са родители на децата си“ според резултати от определени изследвания, а впоследствие става ясно, че грешката се дължи именно на химеризъм.

Един такъв случай е описан в Journal of Assisted Reproduction and Genetics. При него се съобщава за двойка с неизяснен стерилитет, която след вътрематочна инсеминация зачева син. При раждането обаче се установява, че кръвната група на бебето (AB+) не съответства с кръвните групи на бащата и съпругата му (съответно A+ и А-). Неколкократните стандартни тестове за бащинство също били отрицателни, което навело на мисълта, че пробата със спермата в репродуктивната клиника е объркана. Това довело до по-задълбочено разследване, допълнителни тъканни проби и анализи в независими лаборатории, включително криминални, за да се установи накрая, че мъжът има тетрагаметен химеризъм.

В хода на изследването станало ясно, че биологичният баща и бебето споделят не 50%, а едва около 25% от своята ДНК – количество, което обикновено се споделя между чичо и племенник. Това означава, че една част от сперматозоидите, произвеждани от мъжа, съдържат собствен генетичен материал, а друга – генетичен материал от неговия нероден брат-близнак. Любопитно е, че вторият син на същата двойка споделял 50% от ДНК на баща си, което пък поставя двете деца в интересната позиция на полубратя, тъй като имали значително по-малко сходство между гените, а не както при класическия случай между братя и сестри на едни и същи родители.

В сходна история, публикувана в New England Journal of Medicine, една жена разбира, че не е биологичен родител на две от трите си деца, въпреки че е заченала и родила по естествен начин. Това се случва, когато 52-годишната тогава Карън Кийгън се нуждаела от бъбречна трансплантация. Тогава тя и семейството ѝ се подложили на ДНК анализ за съвместимост, според който се оказало, че тя не е майка на две от биологичните си деца. Допълнително проведените тестове потвърдили състоянието тетрагаметен химеризъм, което означава, че допълнителният геном на Карън най-вероятно е резултат от близнаци, слели се още в ранното вътреутробно развитие.

Подобен, но по-драматичен се оказва случаят на Лидия Феърчайлд, която кандидатствала за семейна помощ. За да докаже, че децата са свързани с нея, тя трябвало да направи генетични тестове. Резултатите установяват, че децата имат неоспорима кръвна връзка помежду си, но Феърчайлд не е тяхна майка. Жената е обвинена в опит за измама, а органите на реда дори настоявали децата да ѝ бъдат отнети и изпратени в приемни семейства. Адвокатът на Феърчайлд препоръчал по-детайлни генетични изследвания и впоследствие ДНК от цервикалната цитонамазка на жената наистина показала генетично съвпадение с това на децата ѝ. Оказва се, че по подобие на Карън Кийгън, Лидия Феърчайлд носи в себе си два различни набора гени, като единият е в съответствие с нейните гени, а другият принадлежи на изчезналия ѝ близнак.

Всички тези случаи са причина някои изследователи да алармират за спорния резултат от негативните тестове за доказване на родителство и препоръчват при съмнения да се правят по-задълбочени изследвания, които да отхвърлят състоянието химеризъм.

Това особено важи в условията на нарастващ процент многоплодни бременности с въвеждането на асистираните репродуктивни технологии (АРТ) от 70-те насам.

Разпространение на химеризма в ерата на репродуктивните технологии

Макар установените случаи на химеризъм да са сравнително малко, това не означава, че реалното разпространение на състоянието е напълно известно. Фактът че повечето случаи на химеризъм не представляват сериозен риск за здравето на индивида, безсимптомното протичане при някои и липсата на общодостъпна скринингова програма за диагностика са причина много химери да останат недиагностицирани.

Въпреки това доказателството, че химеризмът се наблюдава много по-често при многоплодни бременности повдига въпроса дали разпространението на състоянието не е по-голямо в ерата на инвитро процедурите.

Известно е, че АРТ увеличават честотата на многоплодните бременности (напр. еднояйчни и двуяйчни близнаци, тризнаци и т.н.). Смята се, че 1 от 8 едноплодни бременности е възникнала като двуяйчна бременност. Синдромът на изчезващия близнак, при който един от ембрионите спира да се развива и може да бъде резорбиран или усвоен от другия близнак, се среща в 20-30% от случаите на многоплодна бременност.

Според някои изследователи именно дизиготната многоплодна бременност е водещата причина за тетрагаметичен химеризъм, а АРТ могат също така да увеличат вероятността от монохориално дизиготно побратимяване, като само през 2004 г. в Япония са докладвани 5 такива случая.

Заключение

Химеризмът е състояние, което тепърва ще се разглежда по-детайлно с напредъка на науката и с въпросите които буди. Спекулациите, че химеризмът може да има връзка с нарастващия брой автоимунни заболявания или напротив – да потиска развитието на други (например Алцхаймер) са достатъчно основание за по-задълбочен анализ.

^{Тази статия е написана с образователна цел и информацията в нея не е предназначена за превенция, диагностика или лечение. Винаги се консултирайте с лекар или с друг здравен специалист, ако трябва да предприемете изследване, лечение или друг вид тип терапия.}

Използвани източници:

Aoki R et al. Blood chimerism in monochorionic twins conceived by induced ovulation: Case report, Human Reproduction, Volume 21, Issue 3, March 2006, Pages 735–737, https://doi.org/10.1093/humrep/dei379

Choi C. Son’s DNA Shows Up in Mom’s Brain. Livescience (2012)

Chan W et al. Male Microchimerism in the Human Female Brain, PLOS ONE. 2012, https://dx.plos.org/10.1371/journal.pone.0045592

Sheets, K.M., Baird, M.L., Heinig, J. et al. A case of chimerism-induced paternity confusion: what ART practitioners can do to prevent future calamity for families. J Assist Reprod Genet 35, 345–352 (2018). https://doi.org/10.1007/s10815-017-1064-6

Shrivastava S, Naik R, Suryawanshi H, Gupta N. Microchimerism: A new concept. J Oral Maxillofac Pathol. 2019 May-Aug;23(2):311. doi: 10.4103/jomfp.JOMFP_85_17. PMID: 31516258; PMCID: PMC6714269.

What Is Chimerism?, Healthline, достъпна на https://bit.ly/3Sjmv1Z

Yn N. et al. Disputed Maternity Leading to Identification of Tetragametic Chimerism. The New England Journal of Medicine (2002). DOI: 10.1056/NEJMoa013452