Токсичната истина за захарта

Хроничните незаразни болести (ХНБ) като сърдечно-съдови заболявания, рак и диабет са водеща причина за влошеното здраве и смъртността на хората в световен мащаб, сравнено с инфекциозните заболявания. По данни на СЗО хроничните незаразни заболявания са причина за смъртта на 41 милиона души годишно, което съставлява 74% от всички смъртни случаи, а прогнозата за драстичното им увеличение в следващите години е плашеща.

Бумът на хроничните незаразни болести не е проблем само на развития свят. Всяка страна, която е приела западната диета, доминирана от евтина, преработена и пълна с консерванти храна, е свидетел на нарастващи нива на затлъстяване и свързаните с него заболявания. Сега има 30% повече хора със затлъстяване, отколкото такива, страдащи от недохранване. Икономическото развитие означава, че населението на държавите с ниски и средни доходи живее по-дълго и следователно има по-висок риск от ръст на незаразните болести. Всъщност, 80% от смъртните случаи, дължащи се на ХНБ, се случват именно в тези страни.

Затлъстяването и хроничните незаразни болести

Много хора смятат, че затлъстяването е основната причина за хроничните незаразни болести. Парадоксално, но 20% от хората със затлъстяване са с нормален метаболизъм и се очаква да имат нормална продължителност на живота. От друга страна, близо 40% от хората с нормално тегло развиват заболявания, свързани с метаболитния синдром: диабет, хипертония, проблеми с липидите, сърдечно-съдови заболявания и неалкохолна чернодробна стеатоза. Оказва се, че затлъстяването не е причината. По-скоро това е маркер за метаболитна дисфункция, която е още по-разпространена.

Кои са рисковите фактори за развитие на ХНБ?

Тютюнопушенето, алкохолът и диетата са сочени за основни рискови фактори за развитие на незаразните заболявания. Две от тях – тютюнът и алкохолът – се регулират по-стриктно от правителствата, с цел защита на общественото здраве. Регулацията при хранителните продукти обаче е по-трудна. А именно в тях се крие една опасна и често игнорирана съставка – „добавената захар“, дефинирана като всеки подсладител, съдържащ молекулата фруктоза, която се добавя към храната при обработката. На фона на основните дебати за вредата от трансмазнините и солта, опасността от захарта остава някак в сянка.

Възходът на захарта

През последните 50 години консумацията на захар се е утроила в световен мащаб. В Съединените щати има ожесточени спорове относно широката употреба на една конкретна добавена захар – царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза (HFCS). Високо фруктозният сироп се произвежда от царевичен сироп (глюкоза), обработен, за да се получи приблизително равна смес от глюкоза и фруктоза. Повечето други развити страни избягват HFCS, разчитайки на естествено срещащата се захароза като добавена захар, която също се състои от равни части глюкоза и фруктоза.

Захарта често се свързва с термина „празни калории“ – т.е. съставка, богата на калории и бедна на полезни хранителни вещества. Но захарта, особено в големи количества, не е толкова безобидна колкото звучи. Човек я приема под много форми и скрита под различни наименования: сукроза, декстроза, малтоза, глюкоза, фруктоза или силно преработения високофруктозен царевичен сироп. Независимо под каква форма се приема захарта обаче, злоупотребата с нея може да донесе сериозни последици за здравето. Например, все повече научни доказателства показват, че фруктозата може да предизвика процеси, които водят до чернодробна токсичност и множество други хронични заболявания.

Всъщност, прекомерната консумация на фруктоза може да причини много от същите здравословни проблеми като алкохола.

Хронична злоупотреба с етанол	Хронична злоупотреба с фруктоза
Хематологични нарушения
Електролитни аномалии
Хипертония	Хипертония (пикочна киселина)
Сърдечна дилатация
Кардиомиопатия	Инфаркт на миокарда (дислипидемия, инсулинова резистентност)
Дислипидемия	Дислипидемия (de novo липогенеза)
Панкреатит	Панкреатит (хипертриглицеридемия)
Затлъстяване (инсулинова резистентност)	Затлъстяване (инсулинова резистентност)
Недохранване	Недохранване (затлъстяване)
Чернодробни нарушения (алкохолен стеатохепатит)	Чернодробни нарушения (неалкохолен стеатохепатит)
Фетален алкохолен синдром
Пристрастяване	Привикване и понякога пристрастяване

Захарта – толкова вредна, колкото и алкохолът

В своята статия „Токсичната истина за захарта“, авторите Лъстинг и колеги съпоставят по опасност захарта с алкохола, тъй като споделят сходни критерии:

• широко разпространена са
• токсична са
• съществува потенциал за злоупотреба с тях
• консумацията им може да има отрицателно въздействие върху обществото

Еволюционно, захарта е била достъпна за нашите предци като плод само за няколко месеца в годината – по време на прибиране на реколтата или като мед, който не е бил лесен за вадене. Но през последните години захарта се добавя към почти всички преработени храни, което ограничава избора на потребителите. Реално, в природата захарта е била труднодостъпна, но в съвременния свят – човекът я е направил удобна за масова употреба. В много части на света хората приемат средно повече от 500 калории на ден само от добавена захар.

Що се касае до токсичността, все повече източници са категорични, че прекомерната консумация на захар засяга човешкото здраве отвъд простото натрупване на калории.

Захарта предизвиква всички заболявания, свързани с метаболитния синдром. Това включва:

• хипертония (фруктозата повишава пикочната киселина, което повишава кръвното налягане);
• високи триглицериди и инсулинова резистентност чрез синтез на мазнини в черния дроб;
• диабет от повишено производство на глюкоза в черния дроб, съчетано с инсулинова резистентност;
• процесът на стареене, причинен от увреждане на липидите, протеините и ДНК чрез неензимно свързване на фруктозата с тези молекули;
• токсични ефекти върху черния дроб, подобни на тези на алкохола. Това не е изненада, защото алкохолът се получава от ферментацията на захарта.

Също така захарта има пристрастяващ ефект. Подобно на тютюна и алкохола, тя действа върху мозъка, за да насърчи последващия прием. Понастоящем има много проучвания върху свойствата на захарта да предизвиква зависимост при хората. По-конкретно, тя намалява потискането на хормона грелин – „хормонът на глада“, който дава сигнали към мозъка, когато организмът има нужда от храна. Също така захарта пречи на нормалния транспорт и сигнализиране на хормона лептин, който провокира усещането за ситост. Захарта ограничава и допаминовата сигнализация в центъра за възнаграждение на мозъка, като по този начин намалява удоволствието, получено от храната, и принуждава индивида да консумира повече.

Захарта е евтина суровина, вкусна е и се продава добре, което означава, че правителствата и индустриите ще са по-малко склонни да наложат сериозни регулации върху нея, подобно на алкохола и тютюневите изделия. Опитите за това до момента се оказват непродуктивни. Например, Дания, която през 2012 г. увеличи данъка върху подсладените безалкохолни напитки, две години по-късно напълно отмени облагането. Ето защо, промяната към по-малко консумация на продукти с добавена захар трябва да стартира от самия потребител, който разумно преценява своята диета и хранителни избори. За един по-здрав свят утре.

Използвани източници

Lustig, R., Schmidt, L. & Brindis, C. The toxic truth about sugar. Nature 482, 27–29 (2012). https://doi.org/10.1038/482027a

Noncommunicable Diseases: Fact sheet, WHO (updated June 2022), available at: https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/noncommunicable-diseases