Вътреутробни вирусни инфекции: Епщайн-Бар Вирус (EBV)
В последните месеци забелязвам, че едно сериозно явление набира скорост в COVID-19 ерата, но сякаш остава неглижирано в сянката на основния герой в пандемията. Вътреутробните вирусни инфекции осезаемо зачестяват и все повече не се влияят от сезонността. Данните от извадка, базирана на стотици проследени от мен бебета, показват, че ако в предходните 10 години срещахме 3 случая на вътреутробни инфекции седмично, то сега са между 3 и 10 на ден. Докато преди проявата на вътреутробните вируси беше „заключена“ предимно в периода декември – януари, сега не отчитам спад в броя им от ноември до май. Въпреки че към момента няма достатъчно доказателства, за да се направи паралел между активацията на вътреутробните вирусни инфекции и коронавируса, факт е, че голям процент от бременните, които са се срещнали със SARS-CoV-2, реактивират и други вируси в организма си.
Тези вируси като Епщайн-Бар вирус (EBV), Цитомегаловирус (CMV), Херпес симплекс вирус (HSV), както и други херпесни вируси, могат да бъдат опасни за развиващото се в утробата бебе и да доведат до неврологични, поведенчески и автоимунни отклонения в по-късен етап. Освен това, някои от тях рефлектират и върху майчиното здраве, особено при наличие на придружаващи бременността заболявания.
Ето защо, в поредица от статии ще обърна внимание на едни от най-честите вируси, тяхното вътреутробно проявление, лечение и превенция.
Започвам с Епщайн-Бар вирус (EBV).
Малко се знае за влиянието на Епщайн-Бар вирусната инфекция върху развиващото се в утробата бебе. В литературата тази тема е засегната бегло и преобладаващото мнение е, че феталната EBV инфекция не представлява съществена опасност. Въпреки това, има отделни доклади, описващи сериозни поражения вследствие на вътреутробна среща с вируса. Според мен Епщайн-Бар вирусът спокойно може да се нарече „големият имитатор“, тъй като ефектът му върху бебето е нещо като по-мека комбинация от останалите херпесни вируси. Той обаче утежнява прогнозата за износване на бременността и е чест спътник на спонтанните аборти, вътреутробната смъртност между 12 и 18 г.с., преждевременните раждания и ниското тегло на новородените.
Да разберем малко повече за този вирус.
Какво представлява EBV?
Това е един от 8-те вида на човешкия херпесен вирус, който преди да бъде кръстен на откривателите си Антъни Епщайн и Ивон Бар, се е наричал просто човешки херпес вирус 4 (HHV-4). Разпространението му сред хората е сериозно – близо 90% от тях са се срещали с вируса в някакъв етап от живота си, като това често става в ранна възраст – преди навършване на 5 години. EBV се разпространява чрез телесните течности, най-вече слюнка, но може да се предаде и чрез заразена храна и предмети.
Как се проявява EBV ?
Първичното инфектиране с вируса в ранна детска възраст в повечето случаи протича безсимптомно или с леко неразположение и температура. Инфекцията обикновено причинява симптоми и заболявания при тийнейджъри и млади хора. Подобно на другите херпесни вируси, след първичната инфекция EBV преминава в латентна форма и може да се реактивира при компрометиране на имунната система.
Едно от най-честите заболявания, причинено от вируса на Епщайн-Бар, е инфекциозната мононуклеоза – по-известна като „Болестта на целувката“. Тя протича с продължителна треска, силна умора, възпалено гърло и подути лимфни възли.
Тепърва учените продължават да разгадават и другите последствия от вируса. Едни от предположенията са, че EBV може да промени генетичния код и да повиши риска от развитие на различни автоимунни заболявания, сред които лупус, множествена склероза, цьолиакия, ревматоиден артрит, диабет тип 1 и др. Според някои учени EBV отключва и Синдрома на хроничната умора, особено при хронифициране на вируса. Това състояние на пълно физическо и психическо изтощение се характеризира с депресия, главоболие, нарушения в съня, стомашно неразположение, виене на свят, гадене и др. Още една интересна посока в проучванията е връзката на EBV с широк спектър от злокачествени заболявания като назофарингеален карцином (НФК), Лимфом на Ходжкин, рак на стомаха и т.н.
EBV и бременност
Както споменах, повечето докладвани случаи подценяват „меките“ поражения от феталната EBV инфекция. Фактът, че вирусът преминава през плацентарната бариера е достатъчно основание да се търси активно заедно с останалите видове от херпесното семейство. Отделни изследвания по темата алармират, че не само първичната инфекция, но и реактивирането на EBV по време на бременност крие рискове за бебето и майката. Нещо повече, според някои учени самият период на бременността може да събуди латентния вирус поради естественото потискане на имунната система.
Едни от най-честите вътреутробни поражения на EBV, които се съобщават, са свързани с плацентата, сърцето и зрението на бебето. На първо място вирусът може да предизвика плацентарни патологични възпалителни изменения, проявяващи се като децидуит и вилит. Това от своя страна променя средата в която се развива бебето и създава предпоставка за проблеми в нормалното развитие на неговите органи и системи.
Няколко случая при бременни пациентки с повтарящи се EBV инфекции, особено през първия триместър, разкриват комплексни аномалии при бебето – дефекти на черепно-лицевите структури, бъбреците, белите дробове, мозъка и сърцето (например, дефект на вентрикуларната преграда и персистиращо овално прозорче).
Наблюденията от моята практика също потвърждават, че на пръв поглед баналната феталната EBV инфекция може да даде отражения в различни ключови органи. Както е видно от ултразвуковите изображения, това може да е възпаление на сърдечния мускул (снимка 1), възпаление на червата (снимка 2) и кисти в хороидните плексуси (снимка 3).
Още един важен момент е, че EBV инфекцията засяга и здравето на майката. Пораженията са основно върху черния дроб и коагулационния статус. В много случаи при активиране на вируса, кръвта се състава – както при жени с тромбофилии, така и при такива, които нямат състоянието, а индикацията за това са покачващите се Д-димери и повишените показатели на CRP.
Други изследователи правят корелация между EBV и майчината депресия преди и след раждането, която засяга до 23% от жените. Според едно изследване стресът, особено в късните гестационни седмици, значително повишава риска от реактивация на латентния EBV.
Как се установява EBV инфекцията?
Поради широкия спектър и маскирането им с други заболявания, трудно може да се установи наличие на активна EBV инфекция само по наличните симптоми. Серологичният тест може да идентифицира антитела, синтезирани от имунната система в отговор на инфекция с EBV. Друг начин за качествена детекция на ДНК на вируса в проби от кръв, слюнка и друг тип секрет е чрез PCR в реално време.
Какви са начините за третиране и превенция на EBV инфекция?
Няма стандартизирано лечение на EBV инфекцията. Медикаментите, които се използват, най-често третират проявилите се симптоми и подсилват защитните сили на имунната система.
Превенцията е най-добрият метод за предпазване от първична или реактивиране на латентна EBV инфекция, особено при жени, които планират бременност или вече очакват бебе. Предпазните мерки включват избягване на контакти с болни от мононуклеоза, досег с телесни течности, които могат да съдържат вируса (целувки, непротектиран полов акт), досег със заразени предмети или консумиране на заразени храни и напитки.
Очаквайте следващите случаи на седмицата, в които подробно ще разгледам и други често срещани вътреутробни вирусни инфекции, подплатени с конкретни примери.
Тази статия има информативен характер и не насърчава самолечението. Използваните в конкретния случаи терапии са строго индивидуални спрямо пациентския казус. При наличие на въпроси и предприемане на каквото и да е лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Използвани източници:
Avgil M, Ornoy A. Herpes simplex virus and Epstein-Barr virus infections in pregnancy: consequences of neonatal or intrauterine infection. Reprod Toxicol. 2006 May;21(4):436-45. doi: 10.1016/j.reprotox.2004.11.014. Epub 2005 Jan 8. PMID: 16580943.
Epstein-Barr virus protein can “switch on” risk genes for autoimmune diseases, https://bit.ly/3f8KM9O
Christian LM, Iams JD, Porter K, Glaser R. Epstein-Barr virus reactivation during pregnancy and postpartum: effects of race and racial discrimination. Brain Behav Immun. 2012;26(8):1280-1287. doi:10.1016/j.bbi.2012.08.006
Mono and Pregnancy, https://bit.ly/3ueUZWi
Smatti MK, Al-Sadeq DW, Ali NH, Pintus G, Abou-Saleh H, Nasrallah GK. Epstein-Barr Virus Epidemiology, Serology, and Genetic Variability of LMP-1 Oncogene Among Healthy Population: An Update. Front Oncol. 2018;8:211. Published 2018 Jun 13. doi:10.3389/fonc.2018.00211
Zhu, P., Chen, YJ., Hao, JH. et al. Maternal depressive symptoms related to Epstein-Barr virus reactivation in late pregnancy. Sci Rep 3, 3096 (2013). https://doi.org/10.1038/srep03096